Обходих Берлин, вървейки, с новите ми зелени кубинки. Бях на кино и на концерт, ядох дюнери в малки турски ресторантчета, пих джин на крак из широките улици, срещнах нови приятели и стари софийски легенди, вдигнах шумен нощен скандал, който завърши с прибиране пеша, смеейки се и прескачайки плъхове в малките часове на тъмното, бях съучастник и в наводнение. През цялото време снимахме една кукла как върви с нас из града, а когато не беше в кадър, краката й стърчаха от дълбокия джоб на Зиги. От другия неизменно се подаваше шише берлинска бира. Особено безумно беше в самолета, когато виждаш един огромен брадат мъж да вади от раницата си кукла от соца и започва да си я снима как гледа през прозореца и лъчите на слънцето се отразяват в зениците й. На входа на летището пък митничарят с голяма въпросителна в очите извади от ръчния ми багаж празно стъклено джобно патронче от коняк. Обясних, че много харесвам тази прекрасна малка бутилчица, при което възрастната дама до мен, чийто багаж също разпарчетосваха заради някакви туби с мазила, прихна да се смее. И така нататък.. в този дух.
Сякаш за миг се завърнах в шантавите студентски години. И ми беше адски добре:)
