...

 Гледам некролозите на брат ми, разлепени из града и всеки път се стряскам, сякаш прочитам върху тях собственото си име....

Писма

Вело,... много ми липсваш. Реших да не чакам повече, ами да ти пиша.

Недей да загниваш. 

Имаш си хоризонт. 

Имаш си пияници. 

Липсват ми развятите ти драперии из поляната. 

Липсва ми дългучът Яна. 

Липсва ми Цецо как вечно мъмли нещо под нос.

На морето липсвате.

Искам да ви виждам, Яна да се върти по боруните...

М.

.............

Обещавам ти -  ще спра да плача всеки ден, ще оцелея.. Нали в краката ми сега си играе онова малко коте на около два месеца, което ни повика настойчиво от оня запуснат двор и се наложи да прескачаме огради, да ровим в листа и да затъваме в кал, докато го открием.  

И в което съм сигурна, че брат ми се е преродил.

Обичам те.

В.