неделя, 28 октомври 2018 г.

...

"Във всяка една минута в света има човек, който е влюбен в теб, без да подозираш това"

Зиги

....

"Толкова нежно се завръща Природата, отдръпнала се, обругана, изгонена безмилостно за няколко месеца, че ми идва да легна върху новопоникващата тревица и сред бледите скелети на тръни, под безлунното и беззвездно небе и да си остана там 4ever. Както каза Вела по време на преднапъпващата пролет, перефразирам: "Нямаме още много Пролети до края". Аз бих добавила - и Есени!

Марина

....

Слушам Джаз ФМ, пуснал съм камината, да му е топло на Тико, че все настивал като дойде, и ми едно та коледно, излезна на двора и ми става морско...

Гриша

....

Писма от Ковачевица

Октомври

Пращам ти
Дъжд и мъгли
Орехи в шумата
Кошове с розмарин
Кафе до пещта
Огнени череши по хълма и
Трясък на презрели ябълки
В плочите

Вержи

....

"Купихме много неща. Мама си хареса пола, зеле, царевица..."

Яна

....

... а на балкона има място само за още двама и една пейка...


събота, 20 октомври 2018 г.

Годишнина

меденка любимка
седем ореха
димитровче
и обща снимка
на случайно паднали
листа

вторник, 2 октомври 2018 г.

...

Павлето днес замина. Много е гадно - каза Марина - всичко е прибрано. Къщата тъмна, тиха...

Стана ми тъжно... Така си отиват хората от животите ни. Уж несигурно, почти на шега в началото, после ги няма вече.