написано в отговор на едно още по-старо нейно, си намерих, забито в архивите:
Мила
любима
моя
Ерна,
то това не е море, това е Любов!
дишам, гледам, слушам и не спирам да си го повтарям.
затичах се по полето, като че ще изпусна нещо важно, ако не обхвана всичкото
това още в първия миг и наведнъж. насочвах фотоапарата напосоки, но очите ми не
фокусираха, сложих автофокуса и задишах тежко, все едно съм на първа среща с
любим...
пътуването... широко отворен прозорец по магистралата и
оня насечен тътен в ушите от скоростта, който обаче не пречи да крещим, да се
смеем, да протягаме навън ръце, крака, глави..., и да пълним бузите с вятър
:))))))
радостен Гуцик от въодушевление запя ендженчунцен който не яде, после
го обърна на хепи бъртдей... и така, докато в един момент не започна да повръща
през прозореца. не успяхме да спрем на място, представи си само, колата се
движи, а Гуц лее повръщ по целия път след нас. спряхме на забранено - дълга
права бърза отсечка от пътя, по която се профучава като по магистрала и всяка
кола залюлява нашата като лодка. слизаме, бършем, ядосваме се... явно за
глупости. защото следва истинската причина, дошла сякаш за да ни накаже...
изведнъж се оказва, че сме загубили ключа от колата. в
началото изглежда несериозен божи майтап. но тършуваме навсякъде, и нищо. вадим
целия багаж от колата, всите яйца, луци, щайги домати, компютри, монитори,
картини, куфари с рокли, кафемашини, хайвери, скумрии, лютеници, лодки, спални,
рододендрони...... проверяваме под седалки, под гуми, под дупета и постелки -
нищо.
Цуцу взема дребно ножче и започва да коси - милиметър по
милиметър - цялата зелена отсечка наоколо ни. а тревата ни на места до гърдите.
аз се ровя из трънаци, ръцете ми - кървави, кал под ноктите, чорляви косите,
погледа вече обезумял. мисля си - всичко това идва, за да ни каже нещо, или за
да ни подготви за друго...?
два часа така - и нищо.
а през цялото това време Гуцик първо решава да си измие
зъбите стотина пъти, и всеки път мрънка да й слагам паста, после отново пее
ендженчунцен, следва игра на чичи доктор, което е бодене с иЖекции, а ние трябва
да крещим, че ни е страх и не искаме иЖекция... едновременно с това
продължавайки да ровим с тревожни погледи...
и накрая - накрая се насира.
сменям памперс и продължаваме търсенето. Гуц не спира да
се забавлява. минават дни, години, векове....
докато не измрънква, че й се пишка. тъкмо се е наакала за
втори път и аз съм махнала памперса и вече с ярост я питам, ама как така пък й
се пишка, да си се е изпишкала в памперса! а тя - не, иска да пишка, вика,
мамо, иска да пишка, и се гъзи. и аз я хващам, нали знаеш как се изпишкват
момиченца, и чакам да чуя звук, но не би. ядно поглеждам, търся поне някаква
струйка да текне, и що да видя - ключа
от колата! нашият ключ, разбираш ли, самият ТОЙ - точно там, където трябваше да
е насочена струйката!!!!!
крещим от радост, Цуцу обещава на Гуц всичките сладоледи
на света, целуваме я, тя отново щастливо запява "хепи бъртдей ту ю",
мятаме се в колата и с огромна предпазливост се доклатушкваме до Синеморец.
изтормозена и смачкана съм, едва намирам усмивка за
Тарас, Грозданчо... и изведнъж Павлета се появява с ТОЗИ ТЛЪСТ КАФЯВ ПЛИК, и
вика - за тебе е! аз отначало не схващам какво ми говори, но тя пояснява, от
Ерна, за тебе, дойде по пощата,... леле, ще се разплача, леле, звучи по-хубаво
от всичкото най-хубаво възможно! отварям пред нея, гледаме заедно тази
най-нежна лавандула вътре, ... после си прибирам като скъперник всичко,
изчаквам първо да се успокоя. чета и препрочитам. Цуцу ме пита непрекъснато
какво пише, но аз само отделни думи успявам да измуча, от които той нищо не
разбира. не съм в състояние да споделям повече нищо! ни хубаво, ни лошо! само
за мен си е! точка! :))))))
нататък знаеш - описах го още в началото. безумнокрасиво
е тук!
идвай веднага!
П.П. онова листенце хербаризираното от какво е? :))))))
обичам те.
