на приятели през близките дни, написани в статуси...
...
Щъркелите си тръгнаха. Зарязаха ме. За пореден път. Вече трети ден обикалям сутрин, обед и вечер, покрай гнездото им и ги няма. А последната вечер, в която ги видях, си стърчаха тримата в гнездото и нещо се съвещаваха. Дори не ми помахаха за сбогом ... Така и трябва. Така се тръгва. Малко съм им ядосана, но ще ми мине и пак ще ги очаквам напролет.
Отдавна не съм имала толкова безМислено и детско лято. Не правя ремонти, не пътувам, ходя на работа по една седмица в месеца, почти за разнообразие, един-два пъти бързи консерви ... Ставам рано и карам колело, връщам се, разхождам кучето, отивам на фитнес, готвя бързо, ясно и просто, отивам на кафе с приятели, карам колело в пека и прашните, самотни улици с дебели сенчести дървета ме удивляват до възторг, понякога ходя на плаж, по-често чета, галейки кучето до себе си, пазарувам привечер и пак карам колело, неизменно отбивайки се за малка, ледена бира в Летния бар. Не правя планове, не пиша, не се надявам на нищо, почти не съществувам, просто си живея тихо и кротко, в хармония със себе си и се сливам с деня и нощта си сладостно и жадно. Далеч от всяко докосване, далеч от напразни терзания и самосъжаления не правя планове.
Сигурно се подготвям. За отлитане.
Галя Вазова
...
Много съм щастлив, за първа година садя домати и имам по 10-15 на корен, от баба и дядо знам, най вкуните доматки са края на август - началото на септември, вече има и узрели, каня всички на дегустация......!
Сашо GS
........
Нямам снимки, но душата ми е пълна с радост. Фестивалът Transfiguration Festival трансфигурира - село Долен живна, бабите тичаха с тави с родопски клин, тутманици и тенджери боб, пееха с млади градски моми и рецитираха стиховете си. Поляните се огласяха от всякакви инструменти, имаше читалня под открито небе, младежи сновяха нагоре надолу. Млади хора. Селото литна. Захвърлих телефона, за нет и през ум не ми мина. Времето спря и започна пълноценен живот. 3 дни - ок - кой ти ги дава. Но най-важното от всичко е, че идеята за построяването на амфитеатъра не остана просто мечта, а е прекрасна реалност. Зад нея стои идеята за възраждане на един от най-чудните райони в Родопите. За възстановяване на църквата там, за съживяване на местния дух и вяра. Музика. Браво е малко, страхотни сте всички организатори и доброволци. Вие сте възрожденците ни сега.
Ива Доро
.......
Пиърсинг на носа, червеникава коса, с най-хубавите картини, които съм рисувала, с татуировки, шезлонга под лознизацата и риба на скара, роднини от чужбина.....Колко било просто!!!!!
Бача Ушева
(която отдавна не беше рисувала)
..............
отварям прозорците, слушам моряците, окачам номерата на къщите, понякога пиша по стените, въздишам в кьошетата, но най-често съм обикновен масон с очила
Ерна Ян
...................
Добро утро от Липите:)
Владо Живков
.....
Driving down the road this morning in the cool temperature with green mountains all around made me smile and think how lucky I am that I took the risk to sell the shit in the UK and come to BG , things are not perfect but so much easier and dreams can be fulfilled here without the stress .
..........
Loving my new place , the drive to and from , the forest the peace , the isolation , the pictures in my mind of how it will look , the prospect of deep snow in winter , even the wolves .
Dave Moore
........
Изгревите, мъглата, пътят, градчетата, птичките, цветенцата, "пилигримите" и ... ние :)
Тануки
.....
прекрасно място е това, където имах шанса и дара да бъда преди години, в един зноен юни, когато житата в полето му изглеждаха точно като картина на Ван Гог. а пък стаичката, в която е живял, над кръчмата, е толкова малка и семпла, гробището е толкова тихо и сякаш забравено, че се чува само шума от вятъра из папратта върху двамата братя... истинско и просто. чудно, чудно място, ако имате шанс и път, никак не се чудете, само на час от париж е с публичен транспорт...
Антоанет Колева
..............
Дали ще си спомня за него точно днес няма абсолютно никакво значение, защото си спомням за него всеки ден! Всъщност точно този ден от преди две години никога не желая да си спомням. Времето лекувало, казват - абсолютна простотия, казвам! Всеки слънчоглед ми носи спомен... вече имам татуиран слънчоглед на ръката...
Кева
...
Щъркелите си тръгнаха. Зарязаха ме. За пореден път. Вече трети ден обикалям сутрин, обед и вечер, покрай гнездото им и ги няма. А последната вечер, в която ги видях, си стърчаха тримата в гнездото и нещо се съвещаваха. Дори не ми помахаха за сбогом ... Така и трябва. Така се тръгва. Малко съм им ядосана, но ще ми мине и пак ще ги очаквам напролет.
Отдавна не съм имала толкова безМислено и детско лято. Не правя ремонти, не пътувам, ходя на работа по една седмица в месеца, почти за разнообразие, един-два пъти бързи консерви ... Ставам рано и карам колело, връщам се, разхождам кучето, отивам на фитнес, готвя бързо, ясно и просто, отивам на кафе с приятели, карам колело в пека и прашните, самотни улици с дебели сенчести дървета ме удивляват до възторг, понякога ходя на плаж, по-често чета, галейки кучето до себе си, пазарувам привечер и пак карам колело, неизменно отбивайки се за малка, ледена бира в Летния бар. Не правя планове, не пиша, не се надявам на нищо, почти не съществувам, просто си живея тихо и кротко, в хармония със себе си и се сливам с деня и нощта си сладостно и жадно. Далеч от всяко докосване, далеч от напразни терзания и самосъжаления не правя планове.
Сигурно се подготвям. За отлитане.
Галя Вазова
...
Много съм щастлив, за първа година садя домати и имам по 10-15 на корен, от баба и дядо знам, най вкуните доматки са края на август - началото на септември, вече има и узрели, каня всички на дегустация......!
Сашо GS
........
Нямам снимки, но душата ми е пълна с радост. Фестивалът Transfiguration Festival трансфигурира - село Долен живна, бабите тичаха с тави с родопски клин, тутманици и тенджери боб, пееха с млади градски моми и рецитираха стиховете си. Поляните се огласяха от всякакви инструменти, имаше читалня под открито небе, младежи сновяха нагоре надолу. Млади хора. Селото литна. Захвърлих телефона, за нет и през ум не ми мина. Времето спря и започна пълноценен живот. 3 дни - ок - кой ти ги дава. Но най-важното от всичко е, че идеята за построяването на амфитеатъра не остана просто мечта, а е прекрасна реалност. Зад нея стои идеята за възраждане на един от най-чудните райони в Родопите. За възстановяване на църквата там, за съживяване на местния дух и вяра. Музика. Браво е малко, страхотни сте всички организатори и доброволци. Вие сте възрожденците ни сега.
Ива Доро
.......
Пиърсинг на носа, червеникава коса, с най-хубавите картини, които съм рисувала, с татуировки, шезлонга под лознизацата и риба на скара, роднини от чужбина.....Колко било просто!!!!!
Бача Ушева
(която отдавна не беше рисувала)
..............
отварям прозорците, слушам моряците, окачам номерата на къщите, понякога пиша по стените, въздишам в кьошетата, но най-често съм обикновен масон с очила
Ерна Ян
...................
Добро утро от Липите:)
Владо Живков
.....
Driving down the road this morning in the cool temperature with green mountains all around made me smile and think how lucky I am that I took the risk to sell the shit in the UK and come to BG , things are not perfect but so much easier and dreams can be fulfilled here without the stress .
..........
Loving my new place , the drive to and from , the forest the peace , the isolation , the pictures in my mind of how it will look , the prospect of deep snow in winter , even the wolves .
Dave Moore
........
Изгревите, мъглата, пътят, градчетата, птичките, цветенцата, "пилигримите" и ... ние :)
Тануки
.....
прекрасно място е това, където имах шанса и дара да бъда преди години, в един зноен юни, когато житата в полето му изглеждаха точно като картина на Ван Гог. а пък стаичката, в която е живял, над кръчмата, е толкова малка и семпла, гробището е толкова тихо и сякаш забравено, че се чува само шума от вятъра из папратта върху двамата братя... истинско и просто. чудно, чудно място, ако имате шанс и път, никак не се чудете, само на час от париж е с публичен транспорт...
Антоанет Колева
..............
Дали ще си спомня за него точно днес няма абсолютно никакво значение, защото си спомням за него всеки ден! Всъщност точно този ден от преди две години никога не желая да си спомням. Времето лекувало, казват - абсолютна простотия, казвам! Всеки слънчоглед ми носи спомен... вече имам татуиран слънчоглед на ръката...
Кева
