Павле

днес се прибра от софийско едноседмично странство и възкликна - я, ама те жабите, дето квакат нощем от басейна на комшиите, май са станали повече, нали?
та - искам да кажа - обичам хората, имащи слух за жабешките гласове.

добавям от тази вечер двамата влюбени таралежи в двора, които съскаха като гъски, онова пиле в ореха, пеещо като на провал и разказът на дядо Георги за това, как в българските фантастични филми от едно време той е измайсторявал паяжините..

бррр

 хубаво е, много :)

изчезнаха ми думите, но морето е Тук, Вътре..

Дивите плажни Синеморски цветя

много от тях не подозирах, до днес. все си мислех, че началото на май е най-красивият период на морето. грешала съм много... оттук-нататък други ще са полетите ми.

Не е море това.

Любов е. чиста Светлина.

Когато и късно вечер са топли

плочките под босите ти крака на балкона, значи лятото вече е дошло.
 
обърнах календара на юни, защото иначе няма да видя най-любимата ми елицина рисунка от него.

багаж стягам вече.

не отивам на море. точната дума е заминавам.

за дълго.

Cloudspotting

или следобедът на едно балконско пиянде.
един литър облаци, събрани в сто грама...


:))