двайсет

човека лежат на шалтета горе в планината сега и наблюдават звездния дъжд. щяхме да сме там, но не отидохме, защото сме станали сиви мързеливи мърди... гледам трите изгрели звезди над балкона и немога да си го простя. свободата на движения трябва да си възвърна, за да се прибера отново в себе си... пожелавам си го и знам, че капят и "носят'", и все някоя ще уцеля, дори и невиждайки я...

...

вече не ми се пътува никъде. живее ми се на много различни места по няколко сезона време.

..и не туристически впечатления, а носталгии по Домове да са спомените ми...

...таковаедно кратко и бързо море ..

скоро пак, много и ненаситно! а другата година - от началото на май, чак до края на септември. плътно. така съм го намислила, заключ! :)