Днес - краят

на Май
до аромат на гардения клекнала с
камък
троша бадеми

гоня врабеца откъснал
върха на младата
хризантема

слушам сойките кихам в
тополите мисли за

бъдеще

и се страхувам мъничко -

за първи път от години
не искам само
днешното хубаво.

...

"Най-после зная какъв искам да бъда, когато порасна. Когато порасна, искам да бъда малко момче."

Джоузеф Хелър,"Нещо се случи"

......
...и аз вече зная същото за себе си. но трябваше да минат години...

Диви брегове

Дивите божури на Яйлата, Камен бряг, Синеморските околности, заливът на река Силистар - 5-9 май, 2010.

...

един ден ще заживея там някъде на юг...

....

Осем неща, които не знаеш за мен

- исках да уча във ВИТИЗ, но записах ВИАС. бях решила да се превърна в инженер, както родителите ми, но уви - не издържах - и след първата година се наместих в УНСС. междувременно, след кратко двоумение за "Мебелен дизайн" към Лесотехническия Университет, записах и втора специалност - "Журналистика" - във факултета към СУ. в крайна сметка обаче всичко, което научих и за писането, и за икономиката, се дължи именно на седмичника, в който се трудих през последната година от следването си. работата като финансов репортер във вестик "БАНКЕРЪ" ми даде много, но и ме отврати от онзи "лъскав" свят, в който попаднах чрез него.
работих и за печатница в един период от живота си.
в последна сметка обаче какво се случи? - сега имам малко магазинче за бои и лакове...

изводът: никога нищо не може да бъде предвидено. поне в моя живот. колкото повече предпоставки има, за да се случи нещо, толкова по-малка е вероятността то наистина да се.


- любимите ми обувки са марка "Вермахт". точно определен модел. когато ги счупя от носене, купувам отново същите.


- ако някой ме попита какво искам да ми донесе от пътуването си, отговарям: камък. от където и да отида, домъквам после огромни торби с най-различни каменни съкровища. имам черни вулканични от Мауи, всякакви извънземни Синеморски, розови от Варвара, нашарени с бели и зелени лишеи, едно Римско дребосъче от Дремс, голяма тебеширеста бяла буца от Довър, довлачена от Дейв, всякакви планински, донесени от Ясен, едно голямо тежко зелено сърце от Дада и... множество Пражки павета.

но това с Павето на Дремс е една съвсем отделна история :))))


- когато бях в пети клас реших, че искам да стана пианистка. започнах да свиря на пиано с огромно удоволствие, но какво се оказа? - била съм дърта за кариера в областта - така ми казаха, и не ме приеха в школата, където много жадувах да се запиша. а изпита взех. но ме запратиха пак да си ходя на частните уроци при ужасната мърла, която ме обучаваше сутрин по нощница и с неизмити зъби. и цялата й нощна пръдня наоколо. пфу!

сега на пианото свири баща ми.


- тренирах спортни шейни. пак в пети клас. и отново ми казаха, че съм дърта за състезател по ски, затова можело само на шейни да се запиша. ми - записах, въпреки, че състезател по нищо не исках да бъда, просто ми се тренираше нещо интересно.
вълнуващо и истински сурово - казарма ми беше това шейнарстване...

да спиш в хижа без ток, облечен под одеялото с всичко, което носиш като дрехи, включително шапката и ръкавиците, ..и пак да ти е студено...

а финалът на републиканските състезания се случваше в голяма купа сено :) минаваш линията по нанадолнището и първата сламка спира шейната, а ти излиташ от нея като ракета и пльооос - в сенцето :)


- "Любовни Булеварди" - мюзикъл по пиеса на Стефан Цанев, в който участвах. промени живота ми завинаги.


- къртих с ръцете си Берлинската стена. по времето на Роджър Уотърс. концерта обаче изгледах по телевизията в Дрезден.


- а не чета вестници и не гледам телевизия вече близо петнайсет-двайсет години.