нова поезия с мисленето на Митко Воев
"Tрамваят ми идва отзад,
празен с пътници.
Aз себеоткачам
през септември."
"Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая."
"Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти."
"Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало..."
"Никога друг път
няма да бъдем.
Тя е завинаги
само сега."
"Във вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не - за нея проповядвам."
"Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците."
"В пустинята, нагрята
от пясъчни съдби,
летят в ковчези златни
тълпи умрели дни."
"Карфиците бляскави
бяха наши мечти,
но само свободни от тях
отново ще летим. "
"Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си."
"Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две."
"Тъжен сезон е този кон,
с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш,
а вълк в гърдите ни вие."
"Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях."
"Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен.."
"Правя се на спокоен
тази вечер.
Не, не съм спокоен
тази вечност.
Полудял съм малко,
като шоколад.
Облачно ми е в главата."
"Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха."
"И както малки кози
тъжно пеят
преди заколение,
така тя копнее
да върне и нашето лято.
А стражарите
в тъмница пазят
ключът на новото време.
И никой не знае
нейния ден
го отнасят летящи коне.
Тя не може да ги спре.
И никой светец няма
в чудо силата си да излее.
Никой.
Огънят още тлее. "
"Дали ще ме намериш
във циркът на един живот.."
"Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там."
"Острови тъжни
са наште съдби,
дълбоки морета
ни правят сами. "
"Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители."
"Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат
със черната си кола
да влязат в твоя паркинг..."
"Тогава стани
и през прозореца викай"
"Аз имам моето световъртене във мен, аз имам моето световъртене във мен, аз имам моето световъртене във мен...."
"Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла."
"Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке -
усмихнат призрачен албум."
"Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам."
"Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра."
"Това танго
е в облаци цяло,
черно танго,
за нас последно начало. "
"Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми..."
"На хиляди капки разстояние.
Един мъж,
просто мъж с розова брада
плаче.
Това е бъдещето."
............
толкоз откъси извадих.
а ми се искаше да облека всичките му думи като дреха.
"Тя стъпва, тя стъпва, тя стъпва
пред мене само.
Тя плаче, тя плаче, тя плаче
нощем с мен."
....
