Чичо Кумашин

така го нарекъл брат ми като малък.
един от най-големите чушколюбители, които познавам.
на младини винаги в джоба си носел по някоя люта чушчица, и когато бил облечен в костюм дори. сядал на масата в ресторанта, вадел чушлето и една запалка, после изпичал на бавен огън. внезапно пикантната миризма карала всички носове да затършуват наоколо. голяма атракция бил. не един любопитен език е подпалвал с лютотия :))
снощи бяхме нагости. 60-годишнина. спомени...чушкови, всякакви. смях.
свирили с баща ми заедно в духовата музика. той на флигорна, бащата - на тромпет.

чичо ми Румен също бил свирил с тях. на нещо пак такова, забравих му името ....дванайсет години издувал бузи, после се влюбил.
мадамата обаче рекла, че като свири, устата му прилича на кокоши гъз.
оттогава не е и пипнал инструмент.... :)

Танго

"...за да запазя спомена от едно танго ..." - така започва цялата ми блог-история. ето че и дойде времето му на това Танго, настроението му за разказване.

снимките са на Борислава. сватбата беше на Юлиян и Любка. обедна. огладняваща за подвизи по-късно. тръгваме си от ресторанта с неясна идея, че незнаем накъде отиваме. и изведнъж, иззад ъгъла, се натъкваме на него - циганина със златния зъб и акордеона.


свири....Танго. достатъчна причина да не помръднем нито метър по-нататък.

тротоарният танц на Боян и Цвети между колите, под колоните на бившите валентини....изумява случайно преминаващите. спира ги и ги усмихва. топлонеделно.


бяха тръгнали да се преобличат. забравиха май.


танцуваме така почти досреднощ...

тук се обаждам на Цецо, казвам му колко е хубаво. той обаче има работа, не му се идва баш сега. май не му се и вярва, че така се веселим. Сонка отпреде се кълчи...

с Румен сме неотразими. аз приплясквам, той налива капачки в устата на нашия акордеонист :) ...после сядаме на Гарибалди, да погледаме нощна София. ...и заспиваме двамата пиянски прегърнати в една саксия.....

Дада

моето мъжко момиче стана на трийсет и пет :)

и много много много го обичам!

НИК КЕЙВ

потърси очите на всеки един от нас, с енергията си отприщи реките ни ...и остана завинаги Тук, Вътре...

няма да пропусна вече нито едно негово турне. Нико...га.

The Ship Song - Солун, 6.06.2008

Хвездичка и Замичек

така се нарекли, когато
се срещнали.

после
той заминал.

забранил й да го изпрати.
забранил й да
плаче...

изпълнила всичко.

но вече неможе да спи
от очакване...

........................

..и едно "НЕЖНО"
на Яна:

"колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето"