четвъртък, 27 октомври 2016 г.

...

когато кацне в клоните ти птичка, внезапно осъзнаваш, че си станал вече дърво

/из следобедните размишления на една петгодишна джакаранда/

събота, 22 октомври 2016 г.

...

"чушките остаряват като хората" - каза зиги. и ми направи гердан от старци


вторник, 18 октомври 2016 г.

..

а понякога се получава така - държиш се държиш се държиш се и тъкмо си мислиш колко си станал силен и красив, изведнъж - бам! - тотален срив в системата...

от едно червено кленово листо.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Кл

разхождам се в миналото из кюстендил: някои малки улички, зеленясали дворни стъпала, каменно мазе за свирене, балкон, от който се вижда целият град; кръгла пейка, бордюр с чиния, врата към подземие, таванче за слушане на музика...

нас вече ни няма, но всичките му миризми са си все още там, той ще си е винаги на мястото. остави ни да си заминем, но знам, че ни чака да се завърнем в някой хубав есенен ден, да си седнем на пейките пред къщите и да си умрем в него...
"шегуваш се, това никога няма да се случи", смея  му се наум. но, кой знае,
кой
знае..

неделя, 16 октомври 2016 г.

...

Когато започнеш да не усещаш миризмите на твоя град, значи е дошло време да поживееш някъде другаде.

/Ясминска теорема за огладняването/


петък, 14 октомври 2016 г.

гето мусагеница

помня как в една топла вечер на август от входа на един висок блок първо се показаха гърбовете на няколко маси, веднага след които се заклатушка цяла процесия най-автентични столове, щайги, фотьойли, диванчета, табуретки... всеки комшия от входа беше помъкнал навън любимото си седало. цялото това обзавеждане се центрира на поляната пред блока, подреди се, после се запали огън, сложи се една решетка и върху нея зацвъртяха пържоли, кебапчета и кюфтета, а масите се отрупаха с пиене и салати. голяма глъчка настана, пушекът се стелеше над цялата детска площадка, децата си палеха пръчки от огъня, хората се радваха шумно, а пък аз се зачудих дали само пред този блок се случва такава пищна дандания. когато обаче надникнах зад съседния, ми се разкри същата картина.
оказа се, че цяла мусагеница точно в този приказен момент от лятото се е изпълнила изведнъж, като в магия, със собственоръчно скалъпени едноминутни ресторантчета, кое от кое по-чудати и ексцентрични... и не, нямаше национален празник, просто петък вечер - достатъчен повод за всечовешко веселие, който както си го изфантазира.

......

всичките тези мисли ме връхлетяха днес, докато се мотаех из квартала в октомврийския топъл следобед. и, ха! поникнала нова едноминутна... читалня?:)






четвъртък, 13 октомври 2016 г.

вторник, 4 октомври 2016 г.

Ваня


имате пратка за мен - казвам в еконт. я да видим, рови в компютъра си момчето - картина, нали?  незнам, отговарям, нито знам от кого е, нито какво е...
пуууу, развалих изненадата, тюхка се той, а аз вече прехвърлям наум имената на възможните ми любими рисуватели на картини...

пък то не едно - цели четири сини съкровища, изпратени ми от Пъпешка.

даже вече знам къде ще ги сложа:)