сряда, 29 юни 2016 г.

Варвара в зелено


да сме голи на нашето плажче, да е кристална водата, да е вятър над морето, да са корморани по скалите, да сме си само ние...

вторник, 28 юни 2016 г.

...





Аз съм чаршафи
По вятъра
И небе
И ръката която
Пере
Която простира
Която
Прибира
И
Щип
Ки
Те
.
.
.

Virginiii

....

щастието да простираме бели чаршафи на полето с Ерна и да наблюдаваме как се веят по вятъра, щастието да слушаме дългият им плясък...  радостта после да открия този стих, написан от Виргиния Захариева под снимката, която пуснах във фейса...


неделя, 19 юни 2016 г.

вторник, 14 юни 2016 г.

Ружи

виж, ружите цъфнаха, споделя ми ерна. ама наистина ли са ружи, питам ухилено. е как, аз от теб знам, че са ружи, възмущава се тя, на всички съм казала и даже ги нарисувах, а се оказва, че ти дори не си сигурна какви цветя са... после боря се включва - ама не, те ружите са едни съвсем други, с други листа, това изобщо, ама изобщо не са ружи, ай ай, излъгахме целия свят заради тебе, ясминооо:)))

...

и тревите с дългите коси цъфнаха


....

 .. и странджанската бялка, и тя. огромна и бяла, цялата на букетчета, с червено по средата. като я доближа за помирисване, обгръща цялото ми лице. ухае божествено


...

... а сме сами все още, липи, понякога вали, и сме сами...


...

но по някое време следобед,  когато стане непоносимо и много напече, зиги влиза в елфската горичка, слуша славеи, говори с костенурки и се превръща в самодив:))




понеделник, 13 юни 2016 г.

морето ми


да те събуждат всяка сутрин жаби под прозорците и същевременно да си в небето с птиците... да усещаш с цялото си същество появата на слънцето, дори насън... да имаш съседи по гнездо семейство косове, да слушаш непрестанно песните на майката, на таткото, на малките... да наблюдаваш как расте бебето-лястовица на съседния покрив, малките щъркелчета на горната улица, таралежчетата в двора... да виждаш как пониква всяко ново цвете из полето... и всичкото това на фона на море. морето ми.


вторник, 7 юни 2016 г.

Цветове

като риба на сухо тези дни отварям и затварям уста, без да мога да изрека нищо..
















сряда, 1 юни 2016 г.

...

да те лъхне морски въздух, докато миеш чиниите от вечерята... после да направиш двеста крачки и да седнеш на залива, под милиони звезди...

незнам как ще си тръгна от тук след месец