петък, 27 ноември 2009 г.

Напоследък нямам думи,

имам само снимки...



...и някакви идеи. за орхидеи :)

оказа се, че успявам да ги разцъвтя - нещо, което не очаквах да стане някога в наши - български условия.
то било много лесно - просто трябва да му сложиш на цветето паничка с вода и да чакаш да видиш дали ще я изпие. нещо като "наздраве" да си кажеш с орхидеята.
след като я усетиш - да й сипваш редовно.
заедно с твоята чашка, и нейната да е пълна...
ако по-малко пие - да я наквасваш веднъж на десетина дни в нейния си опияняващ разтвор.

:)

тази на снимката горе си е пиянка :)

сряда, 25 ноември 2009 г.

Есен вкъщи

.













примерно есенно меню:

сок от ябълка, морков и червено цвекло за закуска,
печена тиква - обяд,
вечер - круша с чаши младо вино ;)))





...

събота, 14 ноември 2009 г.

Следобедното есенно слънце

свети в очите ми.
замижавам... и миглите ми се превръщат в дъги.









...

петък, 13 ноември 2009 г.

Цъфнало

докато ме нямаше. и разнесло аромата си из цялата къща.
пролет в есента.

вторник, 10 ноември 2009 г.

"така се чувствах

само че без отрицателните неща
още по-приятно ми беше заради съществото ходещо до
стъпките ми
което просто се чувстваше адски добре също като мен
не ме засипваше с нищо освен с погледа си
после просто се разтапяхме и разтичахме
на сутринта ходехме докато беше тъмно студено и без
пешеходци и коли

не се сещам за много други неща"

това е едно от "нещата" на сив , което съм си записала, за да запомня...


"Списъци" - новата му книга с премиера в четвъртък.

последно го срещнах септември, 2004-та. или последно тази среща си спомням, защото ми каза: "отивам да събирам листа"...



....

неделя, 8 ноември 2009 г.

Минало

незабравимо с приятелите от хартия



пием сега виртуално - аз вино, той - бира.


...а следващата песен е "Черно Танго"!









...

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Липсва ми

нова поезия с мисленето на Митко Воев...

"Tрамваят ми идва отзад,
празен с пътници.
Aз себеоткачам
през септември."

"Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая."

"Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти."

"Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало..."


"Никога друг път
няма да бъдем.
Тя е завинаги
само сега."

"Във вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не - за нея проповядвам."

"Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците."

"В пустинята, нагрята
от пясъчни съдби,
летят в ковчези златни
тълпи умрели дни."

"Кърфиците бляскави
бяха наши мечти,
но само свободни от тях
отново ще летим. "

"Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си."

"Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две."

"Тъжен сезон е този кон,
с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш,
а вълк в гърдите ни вие."


"Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях."

"Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен.."

"Правя се на спокоен
тази вечер.
Не, не съм спокоен
тази вечност.
Полудял съм малко,
като шоколад.
Облачно ми е в главата."

"Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха."

"И както малки кози
тъжно пеят
преди заколение,
така тя копнее
да върне и нашето лято.

А стражарите
в тъмница пазят
ключът на новото време.
И никой не знае
нейния ден
го отнасят летящи коне.
Тя не може да ги спре.

И никой светец няма
в чудо силата си да излее.

Никой.
Огънят още тлее. "

"Дали ще ме намериш
във циркът на един живот.."

"Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там."

"Острови тъжни
са наште съдби,
дълбоки морета
ни правят сами. "

"Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители."

"Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат
със черната си кола
да влязат в твоя паркинг..."



"Тогава стани
и през прозореца викай"

"Аз имам моето световъртене във мен, аз имам моето световъртене във мен, аз имам моето световъртене във мен...."


"Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла."

"Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке -
усмихнат призрачен албум."

"Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам."

"Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра."

"Това танго
е в облаци цяло,
черно танго,
за нас последно начало. "

"Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми..."

"На хиляди капки разстояние.
Един мъж,
просто мъж с розова брада
плаче.

Това е бъдещето."


............
толкоз откъси извадих.
а ми се искаше да облека всичките му думи като дреха.




"Тя стъпва, тя стъпва, тя стъпва
пред мене само.
Тя плаче, тя плаче, тя плаче
нощем с мен."


....