Джу, или изкуството да живееш

всеки път плача, когато го гледам... много силна Джу!

"Има две неща, които като си видял Джу да ги прави, ти остават въобще. Едното е как танцува и  другото е как влиза в помещение. Начинът, по който нахлува - с косите, с полите, с нашийник на шията, ако щеш - влиза и от там-нататък просто Джу е в стаята, всичко се е променило..."


...

започвам поредица документални, които имаме вкъщи, повечето -  правени от дядо Здравко, ще качвам перидоично, защото няма къде другаде да се видят.
 ............

... а моят първи див мак тази нощ ще цъфне... сега отваря крилца :)

....................

Чао, Слънце!

рожденденският подарък на Цецо от Слънцето - внезапната вълшебна светлина-прегръдка, която се промъкна вкъщи преди залеза и накара всички изведнъж да замлъкнат и да загледат небето..

Добре се окичих с ернинИ :)

...а наживо са мнооого най-красиви! :))

Бели божури,

бялото бъзе, белите кестени, бели акации под балкона ми... накъдето и да се обърна днес - все бяло..

но синята Вел ми за първи път нагости днес, прекрасно петно на стената, казва, имаш от този теч, харесва ми много, също и какви са тези красиви треви на балкона? обикновени треви, казвам - бурени нацъфтели, най ги обичам, ето тук и цяла саксия детелини са ми долетели отнякъде...

две Велислави на една пейка, с очи, хвърлени в белия сняг на Витоша и носове, душещи капачка, взета назаем, за да помиришем парфюма й с аромат на бяло разбуждаща се априлска земя...

Прожекция

на филма за стара София и изложба картини и текстове на Ерна в едно. у нас, в събота - 18 май - който, когато дойде. за изложбата е хубаво да се хване слънчевата светлина, на филма се пада нощта. текстовете се четат и на свещ. та така... всички четящи тук  са поканени :)адресът ще го напиша на лична на всеки, който реши да дойде, само заявете в коментарите :)

Жожо, Ерна и маковете

звуци от космоса

много любими хора сънувах тази нощ, много, много... седим в някакъв двор и уж чакаме всички Депеш, а се радваме един на друг, гледаме се, прегръщаме, смеем се, вдъхновени по ученически, като среща след огромна и предълга лятна ваканция...

и чудно откъде дойде тоя сън, след като мислите ми са още на морето.... явно някаква всеобща телепатия тече вече мощно из въздуха и образува нощем любовни черно-бели вихри над главите ни, друго обяснение нямам :)

пак ще се мре!

/..а като се сетя, че се влюбих в Мартин, защото прилича на Иво...............:))))))))))))))))/

... и първото ми морско съкровище

за тази година - комплект вълшебно ръждясали корабни пирони :))))))

При скришните рибари

тайно се промъквам. оглеждам се в подпряно на стента счупено стъкло, после смело влизам вътре. удивена съм от красотата на разхвърляния хаос, бързо действам с фотото, но ме дърпа за полата страшен страх и се измъквам след секунди...

обикалям после като Шматка Шматкова, дебна с най-небрежен вид - няма абсолютно никой, а навсякъде - отворено.  набирам смелост и отново прекрачвам прага, влизам още по-навътре, щракам, в бързината съм объркала настройките - размазано, отново действам, този път почти се получава... и бегом обратно с радостно навирена опашка и възторжено размахани уШи :)

бъзе съм си, признавам, за папарак ме не бива..., но пък си бях сложила най-широката и лъчезарна усмивка на лицето, за всеки случай, ако срещна някого вътре :)))

Цветница в Синеморец

Там

стари кадри, подредени в нещо като сън, ...сън-спомен от ... Там..

Тam from Ziggy Dragnev on Vimeo.

Джака

пресаждам последните цветя преди да тръгна. клематисът измръзна, гарденията е в цъфтеж, джакарандата се извиси фиданка, ще ни прави вече нежнопереста калифорнийска сянка на балкона :)

 - чадърче ли ви трябва?  момент, да изнеса дървото :))))

...

синеморските ми макове подадоха листца, надявам се да видя цъфнали далечните им братя..

списък за морето правя вече, мобилизирам всичките налични малки и големи рокли вкъщи :)

04.19 am

..а в тишината навън пее славей и има магична Луна и мирише на Море...

Балконстването ми днешно

толкова много неща за разглеждане отвисоко всеки ден, че ме домързява за целия ритуал на излизането по улиците навън...

вдишвам, издвишвам, слушам, копнея, търся, намигам... все от едно и също място на пейката на балкона, обърната вече към червения изгрев на Витоша... гледам после залезите и немога да си отлепя гъзака за по-далечно и сложно движение..

седя така дните минават готвя чета наблюдавам усмихвам се, мислено скитам навсякъде и неслучайно долита от Роси книгата с този разтрисащ абзац вътре:

"После, представете си да бях станал собственик на къща. Може ли един собственик на къща да бъде същевременно и търсач на приключения? Бих казал, че няма начин."

няма начин.