2 am.

Зачел съм се и ми е гот и съм в купето на Венедикт Ерофеев и се смея от сърце, когато на стъклената врата виждам големи мустаци ала порно от 70-те и ухилен пакистанец в моята униформа.
Казвам - заповядайте, а той: пратили са ме да уча занаята.
Хехе, занаята на охранителя. Ами, казвам, добре, сега ще те науча, и след пет минути вече мълчим, защото цялото преподаване е свършило.
За да не го обидя спрях да чета и си викам - така или иначе ми прееба четенето, дай да си полафим поне...

Раджиб, питам го, колко жени имаш?

Хмм, ами две.

От което следва следният разказ:
Едната ми беше братовчедка, за нея се ожених в родното ми село. Тя беше гражданин на Канада и нейния чичо, който дължал услуги на мои роднини... та се оженихме, и аз кацнах тук преди двайсет години и сега имам две деца момчета, кеф голям, дълги като теб, и нова жена, която научих да готви козе месо.

А защо?

Аз съм лекар холистик.

Усмихнах се невярвайки и незнаейки. А той млъкна и ме погледна в очите.
И аз го изгледах. И така за пет минути, докато назря, че не се майтапи.

Последва разговор за вселенската кльопачка.

Ето какво помня:

Трябва да се яде месо. Обаче месото трябва да е козе и да се вари във вода с любимите някому подправки. После да се яде без хляб, ориз и други тайни карбохидрати.

За киселини и раздразнен стомах - 1/3 оцет и 2/3 вода да се носи в личния багаж и да се пие преди вечеря или всякакъв род ядене.

Да не се пие кафе на гладно, защото причинявало рак.

Да се ебат жените задължително на празен стомах.

За куродръв вместо Виагра - банан и манго.

Рецепта на баба му за кусане на мариана:
да се счукат бадеми и орехчета и после да се смесят с преварено студено мляко. и да се добави счукана мариана...

...всяка баба си е правила коктейла редовно.

Да се вярва на зодиака и астрологията, защото майка му не помнела кога го е родила точно и затова му е бил объркан живота, щото трябвало да се знае точния час и място за акуратна прогноза.

Също така твърди, че е излекувал позната от рак на цицата по телефона, като е пуснал уникални честоти по жицата... записани на касета  chromdioxid BASF.

.....
Зиги, Торонто 2008

Реквием за един пендехо

Заваля мартенски сняг, топъл и мокър, та си купих Wyborowa, най-старата
и тъжна полска водка в света.
Също така тубичка с аншоа... пакетче сухари и 200 грама пушена
норвежка сьомга. Под леглото намерих бурканче със стари Персийски
люти мариновани краставичета и бях готов.

Oня ден сънувах, че съм бройлер... сгърчен в един крив улей с
решетки...
Сигурно щото четох някаква книга за туй как се отнасят лошо с
пилетата, дето ядем, и се сетих за Карлито и една изрезка от вестник...

Там с две думи пишеше, че 38 годишният Карлито от Коста Рика е
получил инфаркт на строежа и сега трупът му е в едно погребално
бюро, близо до моята квартира и чака някой да намери 8000 долара,
за да го пратят в легалната му родина, където има жена и три деца, които
тия пари могат само да ги съберат, ако не си купуват подаръци до 80-годишния
си рожден ден...

...и си сипвам малко и си мисля...

Ама понякога някои смърти ме прасват по врата като че ли са
мои.
Хазяйка от Салвадор... труп от Коста Рика... малка стаичка с дюшек
и два сака, четка за зъби и изтъпял Gillete в багажа.

8000 за труп... 70 кила багаж, пълен с дрешки и локуми безплатно...

Светът е безразличен като кален бордюр или решетка на уличен канал,
но все пак... понякога някои неща карат дори улиците да ги хваща
яд. Улицата е жадна, когато остане без пешеходци и коли... вятърът
задуха и студът се спусне и дори пиян гълъб да не иска да кацне или
да се изсере на черния асфалт.

Само че Карлито... наздраве... аз съм твоя пиян гълъб,
мой малък карлито, пендехо мой католико предани, пиянде скромно и
обичливо със сърце на бронтозавър. За тебе пия и твоя дух нека се
носи...

Ако ми се случи... душата ми ще се качи на някой клон да гледа
сеир... като стара врана
и ще си пожелая някой скитник да си хвърли фаса незагаснал в ламарината
пълна с газ
и да лумне хубав зимен огън в погребалното
и Вятърко да издуха прашинките на Карлито или моите или на когото и да е
на най-хубавия земен плаж
където в пещерата на Алибаба
има фабрика за Дестилат
и девически католически хор да ни пее
и да реже лимончета. Амин.

и кучето умира близо до бърлогата
а от друга страна кой те е бил по главата да ходиш на майната си...
i ne se sekirjate
както вика
Михайло Заверски от Прилеп

......
Зиги,Торонто 2008

Преведох от маймунски

още Цецови :):

..........

"Представяш ли си...ако нямаше КАТ и закони...

Например голям проблем е, че един Сикх от Торонто,
който има мотопед, е пожелал да не носи каска,
за да не му накриви Сикхската чалма...
..та сега се съдят ..с държавата...
и радиото бълва бълва... ама като си дошъл в Канада - да се
съобразяваш с тукашните нрави...

хехе, кви нрави...
да сереш и да пиеш, скрит в ъгъла на стаята и да искаш разрешение да
се измочаш след 12
сакън да не събудиш работливия комшия с нервна криза и чувство
за нарушени права...

и си представих зимна вечер на магистралата..
Луната се засича с Венера и изпушват по един фас на
отегчението...
и моят Сикх, моето Паки зигзагва из празния път с настръхнали
косми от студ
и горда бяла чалма.. и пее и вижда морето и стоте си жени като фурми,
наредени в шпалир по мантинелата...
фиуу с веспата из преспата
и буркани синьочервени след него
като на парад
и възмущение от уличните лампи капе като
пот на началник със стегната вратовръз..."

:)

Поредният разказ на Цецо,

писан в Торонто, си откраднах от тайния му блог:

"Хукнах към червеното, милото Хонденце, да си поджиткам малко из града.
Защото слънцето огря преспите.

Толкова сняг валя, колкото сигурно винаги е валяло.
Обаче важното бе, че бялото вече не беше бялото от януари,
а бялото като усмивката на заклещен катър в тъмна Синеморска конюшня.

И си викам - сега като няма паркове и разни криви улички да си
зигзагвам,
ще направя един тегел на запад.
И тръгвам по пресечката.
И оооо ГРАДА НА СЛЪНЦЕТО.
Лъчите право в очите.
И си мисля - сигурно половината коли в града вървят на запад.
И народа какво да прави, няма начин, ще гледа слънцето.

И си спомних как ни облъчваха с рентген в даскалото.
И ни даваха едни мноого тъмни очила
като за слепец, и миришеше странно.
Сега ако ги имах, сигурно щях да видя скелета на слънцето.
Всички щяха да видят скелета на слънцето,
който също може да е една решетка с много слънца,
които се гледат от изток на запад и от
юг на север.

И тая решетка после ми замириса на скара
и ми се прияде московска колбаса и пелмени,
пълнени със сини сливи и сок от зеле.

И реших да ида при майката на Джесика Звонкина, с която от време на време
работех в кафето
и ми разправяше за бакалия Молдова - чуден советски хоремаг в
квартала на руските евреи.
И защото много обичам да гледам, преди да купувам, застанах в ъгъла
и започнах да керизя
сладко и подозрително.
Ето какво имаше там:

вестник Комерсант, рафтове с буркани и консерви... Пинджур от България и люти
чушки от
Персополис (Иран по интелектуалному), айвар от Македония, лозови
сърми от Гърция,
саламурено сирене от Ливан, пластмасови бидони с кисели огурки от
Полша и зеленце кисело
Украинско,
любимите ми шпроти
и разбира се гвоздея
дроб от треска,
шипков мармалад
и тахан халва.

на витрината за месо и други работи имаше пожълтели вехти пушени
гърди,
московски колбаси, окачени на канап,
свински краченца, малко маслини, пушено и топено сирене гауда и едам,
български кашкавал
и няколко нарязани купа дебела кафява хартия за увиване ала
Плодзеленчук.

И ми стана толкова кеф, че нарочно се зачетох във вестника с
обяви.

А Звонкина младша беше на 17 и много богата и много отегчена
и обичаше да говори за
баща си, който дълги години е бил шофьор на бандит от Беларус,
откъдето са и те,
и като дошъл тук, станал шофьор на тир с особени пратки за особени хора,
от които изкарали
достатъчно пари, за да са скрити милионери,
а на нея й било много скучно, че трябвало да
излиза с Игор, който бил много добър и свестен ученик от добро
семейство, но тя търсела bad
boys, демек  - варяги с много белези, какъвто видяла при чичо си
адвокат... момче с избити
предни зъби от нечестно кроше, което веднага й намигнало, а след
два дена я издирило по
интернет, макар и в панделата заради наръгване с нож, и й писало да го
чака, за да се оженят
и чувствах, че не се майтапи, ами наистина се вълнува.
После заговори за дрехи, за които харчела по гардероб пари и я погледнах
и като всички
рускини имаше влечение към изисканост от типа на черно
шпицарско кадифено прозрачно
мрежесто лачено изобилие от маркови кабани и арманита, а едни
скъсани дънки щяха да й
тичнат по-добре, но... така е като идваш от голямото нямане... за
което тя не знаеше, но е
усетила от майка си вероятно.

Помислих си за Игор...
после го видях с кръгло и невинно лице като на питка,
като идваше да я вземе от работа с татиния джип.

И докато седях в хоремага, си сръбнах малко от флашката дискретно,
не че някой би ми направил забележка там..
плацата на червените носове, разбираш ли,
и се загледах в одеските лелки,
които си купуваха пакетче локум и компот от праскови,
предполагам за разхлабване.
И си викам - при цялото това изобилие, народа пак си ходи в хоремага.
От което заключих, че соц-хората са или пънкове или просто нафталинови
носталгици и по-добре
никога да не са бягали никъде,
щото от себе си не могат да избягат.

А в края на краищата, може да е само лов за мезе.
Без много-много умни заключения.

Хайде да ходим на лов за мезе.
Или за лов за мезе по-добре да не ходим...
А един гълток за Даниил Хармс да предложим."





...

Лунно затъмнение

реших да "преведа" и да пусна тук един от късите разкази на Цецо, писани в Торонто. дано не ме убие заради това.
обичам да ги препрочитам, много светлина има в тях:

"20-ти февруари. Нощта е друга. Работя и гледам през прозореца как колите спират и тръгват според цветовете на светофара. Денят на Лунното затъмнение и никой не поглежда нагоре. Ще го гледат по новините, най-вероятно.
8 pm. Почва се. Навън е студено... ясна нощ. Tолкова е студено, че мръсният въздух се вижда като цигарен дим. Минус 18 - човек ако пръдне, гъзът му ще се вижда отдалеч като Кремиковски комин.
Нашата Земя, или моята, или твоята... като резенче диня започва да дълбае сенки от жълтата Луна. Мисля си - дали мога да видя собствената си сянка? Или профила на прическата ми... изправил се човек гледа небето, вижда Луната, маха й за поздрав и вижда ръката си, хехе, да маха с малко закъснение.
И си викам - то сигурно купонът се е преместил на Луната... Душите ни са отлетели там, докато се бъхтаме тук от една точка до друга за пълна чаша и чиния и покрив, да ни крие от Лунната светлина..."