Умопомрачения: декември 2009

понеделник, 28 декември 2009 г.

един от тези дни, в които препрочитам. събуждам се с ясно желание точно какво и го търся, и нямам спокойствие, докато не го открия отново. днес е този стих, подарен ми за рождения ден преди години от Петя - reader

"Май отново си тъжна, Любов...
От какво са сълзите в очите?
Твоя поглед - и странен, и нов
в мен събуди отново мечти.
Но защо е тъгата, кажи?
Аз при теб може пак да се върна,
уморена от прашни следи
на душата ти в моите сънища.
Свои стъпки оставила там
по места, дето никой не стъпва,
ще поемеш ли пак към света
на сърцето ми - каменна буря?
Там въпроси очакват те, свили
в свойте пазви по някой кинжал.
Лека смърт не престават да дирят
те за теб и за твоя свят бял.
Я кажи, ще успееш ли пак
вътре в мен ти подслон да откриеш?
Ще почакам отново аз знак,
ще те чакам чрез мен да засвириш.
И недей да тъгуваш така,
непогребана тлееш ти, жизнена -
ту поточе, ту мътна река
оцелялала от моите изстрели."

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Зимна Прага Моя Любима

Prague: Canon 1DMKIV from Philip Bloom on Vimeo.

вторник, 22 декември 2009 г.

В "Слънчоглед"

който е магазин за
бои
четки
хартии
глини
конци
мъниста
идеи
......
...............
....
и тънки сухи
листа от чай

едно момче пече курабийки

звезди и сърца
с дъх на канела
в
кошница до
касата
подрежда

хрупайки знам -
вкусът е вторичен ефект

с уханието си
тръгвам

.

понеделник, 21 декември 2009 г.

Цвете

с кацнала върху него калинка получих в знак на обич.
"много красиво" - помислих, внимавайки да не я уплаша и да отлети надалеч.
на третия ден се зачудих какво ли прави там, че все на едно място си стои - не е ли гладна вече?

а тя...беше отдавна умряла.

най-тъжното цвете, което съм имала някога.

....

чернобял спомен, дошъл при мен заради Петината "незначителна капка кръв"

..

петък, 18 декември 2009 г.

Приказка от Борисовата гора

В облаци небесен прах

танцува Баба Зима :)

вторник, 15 декември 2009 г.

Утринна Витоша

неделя, 13 декември 2009 г.

Неделна разходка

в Борисовата гора
мъж пикае насред пътека
пусти софийските улици
циганин с колело рови в боклука
най-ценната му находка - ръждива тава
млада жена проси пред супера
бебе в ръцете й спи на студа
търся с поглед кварталните кучета
вече няколко дни -
нито следа...

...

Зимни марули

от кюстендилските баби
си купих
ваши ли са - разпитвам
как по това време
не мръзнат ли

мръзнат обаче е топло сега
под найлон ги отглеждаме
но даже не се налага
едва днес ги покрихме -
радва се бабата

40 стотинки, казва, за бройка
дай ми, пресмятам
пет бройки за по шейсет
гледа ме и не вярва
цял един лев бакшиш -
чудо невиждано

пет кила моркови после -
най-вкусните, които съм
имала напоследък
три и шейсет, казва
четири - викам,
но не успях

обратно в джоба рестото
ми набутаха.

:)

събота, 12 декември 2009 г.

Спомени от "Лавеле"

Не знаех къде да се размотая из облачния неделен застой. Тъжно някакво ми беше, пусто, безнадеждно и безсмислено. Нямах уговорки, пък и не ми се търсеше никого. Краката сами ме заведоха в Лавеле. Полупразно наоколо. Седнах на бара до някакъв тип, който също седеше самичък. - Може ли да те почерпя една бира? - обърна се към мен за първи път. - Само ако напишеш стих - отговорих - който да ми хареса. Почти бях сигурна, че това непосилно условие ще го откаже. Не, че не исках да си говорим. Нямах желание да оставам длъжна на когото и да било, дори с една бира... Взе той обаче кочана със сметките. И го написа. С прости думи описа естеството на деня и вечерта. Такова, каквото е - Сега. Хареса ми. Дръпнах кочана със сметките и на свой ред отговорих... Купувахме бири един на друг и писахме така цяла вечер. Говорихме. Пуканки ядохме. Никой не остана сам. ......... Затова ми беше любимо рок-кафе "Лавеле". Там никой никога не остава сам, колкото и непознат да се появи на вратата. Още - "Борачо", "Под нулата", "Фани", "Мравуняка" - все подобни бешелости най-любими. Няма ги вече. ...

вторник, 8 декември 2009 г.

Ето такива къщи

най-много обичам - естествени и направени с лекота. самоизмислящи се. самодопълващи красотата си. и колкото по-напукано и криво, толкова по-красиво.

Dan Martensen and Shannan Click at Home , открито чрез блога на Рос

неделя, 6 декември 2009 г.

Ясенски черти

подредих в албум, за да запазя от измачкване и избледняване. някои вече съм пускала тук, но сега накуп качвам всичко пак, защото са ми толкова, толкова много любимите :)