Осми септември

Седя на дървения балкон на стара созополска къща, гледам как се полюшва огромната смокиня в двора на църквата долу и слушам неделната литургия. Празник е днес, Малка Богородица.
До късна нощ през високите ни прозорци влиза джазът на бар Мишел, а сутринта се разбуждаме от празничната църковна камбана - два съвсем различни свята около къщата ни.
Гледам как долу се пълни с приведени гръцки баби, а хорът  на женските гласове се смесва с писъците на чайките...

Слизам после в тихия ни двор, ограден от високи каменни зидове. Ерна рисува смокини.

Пустинници

... ние
 и
чайките

Едно шарено момиче

дойде един ден при морето и ми подари няколко рокли. Обличам тази, за среща с нивята край Варвара. Има нещо много благородно в житните класове, избирам най-красивите от тях,  за букет на Ерна... После изведнъж се появява Вени, изскача с колелото от нищото и нито една от нас не е изненадана, че точно тук се намираме...

Никъде другаде

не бих могла да изляза сама посреднощ,
с чувство на защитеност от всичко да вървя вървя сама през полето,
да сляза сама надолу надолу по залива, докато се изгуби и последната светлинка от селото
и да останат около мен само само
звезди...

....

нямам друго обяснение на деня

Изгревът е дар

тази сутрин, наблюдавам го без да правя снимки - най-красивият ми досега. и някак по еньовски магьосано-божествен...

полето обаче съхне, земята се пука... гледам слънцето и се моля за дъжд, много дъжд, заради всичките ми любими треви.

стада бизони с булчински рокли, дъждобрани и ужасна музика пред залеза снощи. още една причина да поискам да завали, да задуха, да не спира, да ги отвее, да ги отмие...

Наблюдавам разцъфването на една ружа

и така съм се вкаменила в залива, че кротка змия пропълзява тихо край мен, изобщо без да ме забележи...

Нека да е лято!

На третата нощ

ни повикаха да отидем с тях при Дървото. огромни магарешки тръни с човешки ръце, високи ружи и треви над главите ни, докато стигнем до него... звездите бяха близо, милиарди звезди. жабите също.

Безкрайни синеморски утрини

пием бавни кафета, кичим главите си с венци, пълним вазите с полски цветя, въргаляме се из тревите на залива и наблюдаваме разцъфването на ружите му... времето спря.

Барометърът на Брадъра

като го попитаме дали ще вали, той казва: погледнете си шишарките.

Красето и Апостол

пак пристигат, този път с пълен багажник ядене и пиене. обаждат се да ми кажат, че са тръгнали и пеят на ухото ми в два гласа "залюбил съм, мамо, три моми...", а аз предупреждавам да внимават с ограниченията при ремонта, защото има камери.

после хубаво разбърквам фрикасето, което готвя на фона на морето....

Когато някой те обича,

 си личи и върху снимките, които ти прави. седим с Марина на скалите по здрач и съществата ни пеят...

Синеморски следобеди

Чета любими жени, събирам се, изострям се, после се разфокусирам

Има нещо студентско в нощния автобус

към морето. Пътувам с него сега, гледам далечните светлини в тъмното и пак съм на двайсет, а той се е превърнал в нощен влак за Бургас. Няма места за нас и стоим прави на отворения прозорец в коридора. Топло е, косата ми се развява на всеки завой, отнякъде звучи музика... Влакът на радостта.

Пътуваме към изгрева, Айтос и Карнобат са най-чаканите сутрешни гари. Там са първите чайки и първият далечен мирис на море. ..

По някое време заспивам на нечие рамо, легнала върху кашони, между двата вагона...

Щастие номер две.

В огледалото

на Хриси, пак приличам на жена:)

Детство

е да виждаш събуждането на света. всеки ден за първи път.

За гъби

сме уж, но женските ни събирания означават много повече. дори да го осъзнаем години по-късно...

Снимката е на Вержи. Червена мухоморка съм:)

Пясъчните торти

Едно мощно гласище

се извисява над полето. седнала съм в лятната кухня и го чувам, трябват ми няколко секунди, за да се заслушам какво точно вика. моето име ли е това или си въобразявам?! разширявам ушоплатните и наистина чувам: "Велааааа, Велаааа..."... поглеждам нагоре, към горните къщи и виждам една жена да ми маха от един балкон. не я фокусирам, но вече съм сигурна - Вержи е дошла!

мисля си после - така е хубаво да те извикат през терасата, а не през месинджър, вайбър, мейл или даже най-прост телефон.

ида!