петък, 8 октомври 2021 г.
петък, 17 септември 2021 г.
вторник, 11 май 2021 г.
Излезе най-после Синеморският вятър
от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja
11 май 2018
Марина Нинова
петък, 7 май 2021 г.
Спомен от 7 май, 2020-та, при морето
Една от селските ми радости тук е да простирам сутрин чаршафи на двора, да подухва лек ветрец, да чурулика някоя птичка, да се гали в краката ми котка...
неделя, 11 април 2021 г.
Време за копривена чорба
Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)
понеделник, 29 март 2021 г.
Началото на една пандемия
Отворили сме прозорците, нощта е тиха и топла, има звезди, Луната расте, мирише на запалени дърва, чухълчето от съседния покрив пее нощната си песен, морето мълчи. Сякаш някакво затишие пред бурята, която ни очаква.
(спомен от този ден преди година)
29 март 2020, Синеморец
вторник, 26 януари 2021 г.
четвъртък, 17 декември 2020 г.
вторник, 8 декември 2020 г.
Спомен за едно тъгуване
Седим мълчаливо в малко уютно кафене, три унили лица. Отдавна не сме се виждали, събрали сме се да се поразведрим и да се разпитаме взаимно кой докъде я е докарал. Пръв нарушава тишината Пърси:
- Пък аз вече мога да гледам любовни филми, без да ми стане тъжно.
Поглеждаме го със завист, после аз решавам плахо да се похваля. Е, не съм постигнала чак такава хармония със себе си, но все пак имам малък напредък:
- Пък аз вече мога да гледам как се прегръщат по улиците, без да ми се плаче...
Получавам одобрителни погледи, после се вторачваме в Хриси. Тя разбърква замислено кафето си и на свой ред съобщава:
- Пък аз вчера прерових цяла кутия с късметчета на Лаваца и не открих нито една Любов.
Тук всички отново замлъкваме. Единствената възможна тема за разговор е изчерпана с три изречения. В един есенен ден на 2005-та, по време на общата ни любовна депресия.
понеделник, 7 декември 2020 г.
Никулден
Облякохме се като ескимоси, сложихме покривка на масата за тенис в градинката между блоковете и я отрупахме с ядене и пиене. Тенджера супа от тиква и тава пържена риба застанаха царствено в средата на пиршеството. Но най-забележителен всъщност беше един буркан маринован чернокоп с църковен етикет, изпратен по пощата от отец Стоян в Царево. Овкусен с черен пипер и лаврови листа от двора на храма на Василико. И толкова вкусен, колкото никоя друга тържествена риба.
сряда, 25 ноември 2020 г.
Коледните ябълки и чушки
събота, 21 ноември 2020 г.
Но най-гадни сега са сънищата
в които мия чинии, режа лук, обръщам картофите, простирам, но не чаршафи на полето, а гащи и чорапи.... и нищо друго не ми се случва, ни денем, ни нощем.
(Из ковид дневниците на Ясма)
понеделник, 9 ноември 2020 г.
Архангел Михаил
Отначало бяхме просто четирима, седнали на припек на квартална кръгла пейка. Изведнъж обаче настъпи оживление, заприиждаха хора, надойдоха Райковци и Райни, пейката се превърна в маса, надонесоха се баници, кексове и курабийки - кой каквото ядене неделно има вкъщи, го извади, отворихме буркани с джин, стовариха се бири и бутилки ром, отнякъде се появи и тенджера димяща супа, разляхме я с черпак по чашите...
Така обичам да празнувам.
петък, 23 октомври 2020 г.
Розите на Ясма
Държиш букетчето от розите на Маленка 5-6 дни във вода, после, като вземат да им падат цветовете, ги бодваш в рохкава почва под съвсем лек наклон и натискаш с пръсти хубаво около стеблото, като ги поливаш с водата, в която са седели за начало. После ги преполиваш веднъж седмично и следиш дали са свежи. Ако не започнат да гният, значи са започнали да се прихващат. Срязваш с ножичка където е бил цвета и следиш за появата на нови зелени листенца, знак че пускат корен. Ако стане много студено, похлупваш по един буркан отгоре...
Така ме посъветва Павлетка и аз вече имам цяла розова градина, защото почти всичките пуснаха миниатюрни нови пъпчици!!!
четвъртък, 8 октомври 2020 г.
И пустиняците пътуват...
Понякога хората искат да отидат някъде другаде, където нещата са различни и по-добри.
Беден район в Северозападна България край река Дунав. На изоставен кораб приятели празнуват рожден ден. Бездомник, който живее на речната гара, е капитан. Мечтаят за пътуване до Норвегия. Говорят за бъдещето и миналото, за своите ежедневни трудности и мечти, разсъждават за прераждането, любовта, кравите, конете, Микеланджело, Прометей, пауните, стратосферата, Вселената, Бог и живота изобщо. Това е портрет на обикновени хора, които също са и необикновени мечтатели.
Режисьори - Здравко Драгнев и Цветан Драгнев
Премиера в неделя, 18:30ч., кино Люмиер.
Абонамент за:
Публикации (Atom)