сряда, 22 май 2024 г.

...

 Кажеш си - залезът свърши. Прибереш се и гледаш през прозореца нови, по-красиви цветове и облаци. Излезеш на двора - започват звезди...

А утрото тръгва в пет и половина, с ушите на заек, който се е заселил на твоя залив.

Нататък е като цунами. Няма спане край морето. Няма и никакво време за нищо излишно.

четвъртък, 16 май 2024 г.

Лен, босилек, леща,

тиквени и слънчогледови семена разпръснах с шепи днес над едно пространство под блока, което преди месеци уж разчистиха за паркинг, обаче така и си остана не само по земя, но и с колчета, които даже пречат на колите да влизат. И понеже пръстта не търпи празно, и като няма кой да ги тъпче, избуяха всякакви зеленяши. Е, реших и аз да вкарам малко цвят, мирис и увивна красота, дъждовното време ми се стори най-подходящо за тази "подривна" акция. Събрах каквото имам в един буркан и се юрнах към дерето. Нагазих с кубинките в калта и хвърлях, все едно храня кокошки. Нарочно избирах по-локвести места, за да набъбнат хубаво и да не ги помъкнат мравките още на момента. Даже семена от селска капия намерих на рафта с хербариите, ще бъде истинско чудо в квартала тая градина, ако оцелее. Но дори и само една-единствена семчица да покълне, аз ще съм най-щастливата. 

сряда, 8 май 2024 г.

Липсвам си

дългите семейни празници някак ме обезличават

тъпчат свободата ми, музиката вътре в мен, тишината ми...

слагам се сега на слънце, поливам се, бавно се събирам

сряда, 24 април 2024 г.

...

 Най-хубавото обаждане днес, от непознат номер:

 - Здрасти, върнах се завинаги!

петък, 23 февруари 2024 г.

Home 26

 Пускам си плейлист, който започва с Yamore на Cesaria Evora и отварям широко прозорците, Яна в детската си говори с приятелка за любов, Зиги в другата стая пише сценарий на нов филм за мечтатели...

Петък сутрин, вкъщи.

вторник, 2 януари 2024 г.

...

  - Задай посока?

  - Напред, към изгрева!

(краят на един хубав филм и възможното начало на една светла нова година)

събота, 5 ноември 2022 г.

...

 Гледам некролозите на брат ми, разлепени из града и всеки път се стряскам, сякаш прочитам върху тях собственото си име....

понеделник, 24 октомври 2022 г.

Писма

Вело,... много ми липсваш. Реших да не чакам повече, ами да ти пиша.

Недей да загниваш. 

Имаш си хоризонт. 

Имаш си пияници. 

Липсват ми развятите ти драперии из поляната. 

Липсва ми дългучът Яна. 

Липсва ми Цецо как вечно мъмли нещо под нос.

На морето липсвате.

Искам да ви виждам, Яна да се върти по боруните...

М.

.............

Обещавам ти -  ще спра да плача всеки ден, ще оцелея.. Нали в краката ми сега си играе онова малко коте на около два месеца, което ни повика настойчиво от оня запуснат двор и се наложи да прескачаме огради, да ровим в листа и да затъваме в кал, докато го открием.  

И в което съм сигурна, че брат ми се е преродил.

Обичам те.

В.

вторник, 7 декември 2021 г.

Из Зимите вкъщи

 и коледна зелка, вместо коледна звезда:)


четвъртък, 18 ноември 2021 г.

петък, 17 септември 2021 г.

Нарове и лястовици

из дворове и по жици.

Циганин на бял кон

в прегорялото поле.


Септември, Синеморец


вторник, 11 май 2021 г.

Излезе най-после Синеморският вятър

от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja

11 май 2018

Марина Нинова

петък, 7 май 2021 г.

Спомен от 7 май, 2020-та, при морето

Една от селските ми радости тук е да простирам сутрин чаршафи на двора, да подухва лек ветрец, да чурулика някоя птичка, да се гали в краката ми котка...

неделя, 11 април 2021 г.

Време за копривена чорба

Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и  разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)