Пускам си плейлист, който започва с Yamore на Cesaria Evora и отварям широко прозорците, Яна в детската си говори с приятелка за любов, Зиги в другата стая пише сценарий на нов филм за мечтатели...
Петък сутрин, вкъщи.
- Задай посока?
- Напред, към изгрева!
(краят на един хубав филм и възможното начало на една светла нова година)
Гледам некролозите на брат ми, разлепени из града и всеки път се стряскам, сякаш прочитам върху тях собственото си име....
Вело,... много ми липсваш. Реших да не чакам повече, ами да ти пиша.
Недей да загниваш.
Имаш си хоризонт.
Имаш си пияници.
Липсват ми развятите ти драперии из поляната.
Липсва ми дългучът Яна.
Липсва ми Цецо как вечно мъмли нещо под нос.
На морето липсвате.
Искам да ви виждам, Яна да се върти по боруните...
М.
.............
Обещавам ти - ще спра да плача всеки ден, ще оцелея.. Нали в краката ми сега си играе онова малко коте на около два месеца, което ни повика настойчиво от оня запуснат двор и се наложи да прескачаме огради, да ровим в листа и да затъваме в кал, докато го открием.
И в което съм сигурна, че брат ми се е преродил.
Обичам те.
В.
от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja
11 май 2018
Марина Нинова
Една от селските ми радости тук е да простирам сутрин чаршафи на двора, да подухва лек ветрец, да чурулика някоя птичка, да се гали в краката ми котка...
Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)
Отворили сме прозорците, нощта е тиха и топла, има звезди, Луната расте, мирише на запалени дърва, чухълчето от съседния покрив пее нощната си песен, морето мълчи. Сякаш някакво затишие пред бурята, която ни очаква.
(спомен от този ден преди година)
29 март 2020, Синеморец