Ако има начин да си изкараш хубаво с твоя човек, дори това да продължава с дни, седмици, месеци, не се отказвай в полза на работата, която би пропуснал през това време.
неделя, 14 август 2022 г.
вторник, 7 декември 2021 г.
четвъртък, 18 ноември 2021 г.
петък, 8 октомври 2021 г.
петък, 17 септември 2021 г.
вторник, 11 май 2021 г.
Излезе най-после Синеморският вятър
от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja
11 май 2018
Марина Нинова
петък, 7 май 2021 г.
Спомен от 7 май, 2020-та, при морето
Една от селските ми радости тук е да простирам сутрин чаршафи на двора, да подухва лек ветрец, да чурулика някоя птичка, да се гали в краката ми котка...
неделя, 11 април 2021 г.
Време за копривена чорба
Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)
понеделник, 29 март 2021 г.
Началото на една пандемия
Отворили сме прозорците, нощта е тиха и топла, има звезди, Луната расте, мирише на запалени дърва, чухълчето от съседния покрив пее нощната си песен, морето мълчи. Сякаш някакво затишие пред бурята, която ни очаква.
(спомен от този ден преди година)
29 март 2020, Синеморец
вторник, 26 януари 2021 г.
четвъртък, 17 декември 2020 г.
вторник, 8 декември 2020 г.
Спомен за едно тъгуване
Седим мълчаливо в малко уютно кафене, три унили лица. Отдавна не сме се виждали, събрали сме се да се поразведрим и да се разпитаме взаимно кой докъде я е докарал. Пръв нарушава тишината Пърси:
- Пък аз вече мога да гледам любовни филми, без да ми стане тъжно.
Поглеждаме го със завист, после аз решавам плахо да се похваля. Е, не съм постигнала чак такава хармония със себе си, но все пак имам малък напредък:
- Пък аз вече мога да гледам как се прегръщат по улиците, без да ми се плаче...
Получавам одобрителни погледи, после се вторачваме в Хриси. Тя разбърква замислено кафето си и на свой ред съобщава:
- Пък аз вчера прерових цяла кутия с късметчета на Лаваца и не открих нито една Любов.
Тук всички отново замлъкваме. Единствената възможна тема за разговор е изчерпана с три изречения. В един есенен ден на 2005-та, по време на общата ни любовна депресия.
понеделник, 7 декември 2020 г.
Никулден
Облякохме се като ескимоси, сложихме покривка на масата за тенис в градинката между блоковете и я отрупахме с ядене и пиене. Тенджера супа от тиква и тава пържена риба застанаха царствено в средата на пиршеството. Но най-забележителен всъщност беше един буркан маринован чернокоп с църковен етикет, изпратен по пощата от отец Стоян в Царево. Овкусен с черен пипер и лаврови листа от двора на храма на Василико. И толкова вкусен, колкото никоя друга тържествена риба.
сряда, 25 ноември 2020 г.
Коледните ябълки и чушки
събота, 21 ноември 2020 г.
Но най-гадни сега са сънищата
в които мия чинии, режа лук, обръщам картофите, простирам, но не чаршафи на полето, а гащи и чорапи.... и нищо друго не ми се случва, ни денем, ни нощем.
(Из ковид дневниците на Ясма)
Абонамент за:
Публикации (Atom)