...

 Гледам некролозите на брат ми, разлепени из града и всеки път се стряскам, сякаш прочитам върху тях собственото си име....

Писма

Вело,... много ми липсваш. Реших да не чакам повече, ами да ти пиша.

Недей да загниваш. 

Имаш си хоризонт. 

Имаш си пияници. 

Липсват ми развятите ти драперии из поляната. 

Липсва ми дългучът Яна. 

Липсва ми Цецо как вечно мъмли нещо под нос.

На морето липсвате.

Искам да ви виждам, Яна да се върти по боруните...

М.

.............

Обещавам ти, наистина обещавам -  ще спра да плача всеки ден, ще оцелея.. Нали в краката ми сега си играе онова малко коте на около два месеца, което ни повика настойчиво от оня запуснат двор и се наложи да прескачаме огради, да ровим в листа и да затъваме в кал, докато го открием.  

И в което съм сигурна, че брат ми се е преродил.

Обичам те.

В.

Из Зимите вкъщи

 и коледна зелка, вместо коледна звезда:)

из Есените вкъщи

 

Есента си отива с напуснатите места

 

Нарове и лястовици

из дворове и по жици.

Циганин на бял кон

в прегорялото поле.

Септември, Синеморец

Излезе най-после Синеморският вятър

от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja

11 май 2018

Марина Нинова

Спомен от 7 май, 2020-та, при морето

Една от селските ми радости тук е да простирам сутрин чаршафи на двора, да подухва лек ветрец, да чурулика някоя птичка, да се гали в краката ми котка...

Време за копривена чорба

Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и  разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)

Началото на една пандемия

Отворили сме прозорците, нощта е тиха и топла, има звезди, Луната расте, мирише на запалени дърва, чухълчето от съседния покрив пее нощната си песен, морето мълчи. Сякаш някакво затишие пред бурята, която ни очаква.

(спомен от този ден  преди година)

29 март 2020, Синеморец

Home 25

Естетика на самотата

 

Сей Шонагон, "Записки под възглавката"

Спомен за едно тъгуване

Седим мълчаливо в малко уютно кафене, три унили лица. Отдавна не сме се виждали, събрали сме се да се поразведрим и да се разпитаме взаимно кой докъде я е докарал. Пръв нарушава тишината Пърси: 

- Пък аз вече мога да гледам любовни филми, без да ми стане тъжно. 

Поглеждаме го със завист, после аз решавам плахо да се похваля. Е, не съм постигнала чак такава хармония със себе си, но все пак имам малък напредък: 

- Пък аз вече мога да гледам как се прегръщат по улиците, без да ми се плаче... 

Получавам одобрителни погледи, после се вторачваме в Хриси. Тя разбърква замислено кафето си и на свой ред съобщава:

 - Пък аз вчера прерових цяла кутия с късметчета на Лаваца и не открих нито една Любов. 

Тук всички отново замлъкваме. Единствената възможна тема за разговор е изчерпана с три изречения. В един есенен ден на 2005-та, по време на общата ни любовна депресия.

Никулден

Облякохме се като ескимоси, сложихме покривка на масата за тенис в градинката между блоковете и я отрупахме с ядене и пиене. Тенджера супа от тиква и тава пържена риба застанаха царствено в средата на пиршеството. Но най-забележителен всъщност беше един буркан маринован чернокоп с църковен етикет, изпратен по пощата от отец Стоян в Царево. Овкусен с черен пипер и лаврови листа от двора на храма на Василико. И толкова вкусен, колкото никоя друга тържествена риба.

Коледните ябълки и чушки

никак не ме бива с коледните украси, затова и освен елха заради децата, нищо друго не правя. сега обаче тези червени мини ябълчици и продължителни люти чушки ме задърпаха, откъснах вчера малко елхови клончета от планината и се започна. на лов за още коледна украса трябва да отида, мисля по пътеките покрай реката. плодовете на калина, онези лилави топчета, чието име не знам, шишарки и всички други цветни естества, които ми попаднат пред очите..