"Адска тепсия. Не помръдва водата. Тонове делфини скачат. Небето и водата са розови. Само птиците се чуват. Вече и жаби, защото е втори топъл ден тук. И кукувица чух. Велико е, рай нереален. Какъвто цяло лято и есен няма, само напролет.
Дюлята цъфна в бледорозови цветове, с пастелнорозови контури. На фона на розовото от залеза небе изглежда запленяващо. Все още няма никого, само този Мишо е дошъл, дето ще държи бара с Любо. И с Ясен правят брутален ремонт на бунгалото, в което ще се настанят Мишо с жена му, 10-месечните им близнаци и некви баби и дедовци. Мишо е взел и куче, някаква източноевропейска овчарка - бебе. Ясен не можеш да го познаеш - и в момента бичи с шлайфа. Един тих, смирен, супер изморен, от ранна утрин докъм 22 ч работи. Не е стигал до морето, а е седми ден тук. Утре си заминават.
Та това са единствените хора в нашата махала. И е джестоко. Сега започна жабешкият оркестър. После ще цъфнат чакалите в полето отсреща и цяло село кучета ще се опитва да ги имитира с вой. Направо е дивото зове, супер неестествено изглежда от гърлата на полудомашни кучета да се откъртва такъв прегракнал, нескопосан вой...
Вече трети ден не палим печка (най-после). Всичко се разгръща хем бавно, хем за наблюдателници като нас - с дни. Още ти цъфтят анемониите. Според книгата ми за растенията в Странджа, това е съсънка. От семейство anemone. Така че пак си е анемония.
Дойде ни костенурчица в двора, някъде към двугодишна, женска, страхлива и чистичка, без кърлежи.
Започнаха да вадят попчета с кофи, вече и циганите от скалите, след като морето замръзна в езерен вид. То не се движи, това е голяма рядкост, няма и двадесет дни в годината, в които да е такова.
Последен поздрав с едно видео от вчера ( или онзиден)."
Марина
