Кл

разхождам се в миналото из кюстендил: някои малки улички, зеленясали дворни стъпала, каменно мазе за свирене, балкон, от който се вижда целият град; кръгла пейка, бордюр с чиния, врата към подземие, таванче за слушане на музика...

нас вече ни няма, но всичките му миризми са си все още там, той ще си е винаги на мястото. остави ни да си заминем, но знам, че ни чака да се завърнем в някой хубав есенен ден, да си седнем на пейките пред къщите и да си умрем в него...
"шегуваш се, това никога няма да се случи", смея  му се наум. но, кой знае,
кой
знае..

гето мусагеница

помня как в една топла вечер на август от входа на високия блок до детската площадка първо се показаха гърбовете на няколко маси, веднага след които се заклатушка цяла процесия най-автентични столове, щайги, фотьойли, диванчета, табуретки... всеки комшия от входа беше помъкнал навън любимото си седало. цялото това обзавеждане се центрира на поляната пред блока, подреди се, после се запали огън, сложи се една решетка и върху нея зацвъртяха пържоли, кебапчета и кюфтета, а масите се отрупаха с пиене и салати. голяма глъчка настана, пушекът се стелеше над цялата детска площадка, децата си палеха пръчки от огъня, хората се радваха шумно, а пък аз се зачудих дали само пред този блок се случва такава пищна дандания. когато обаче надникнах зад съседния, ми се разкри същата картина.
оказа се, че цяла мусагеница точно в този приказен момент от лятото се е изпълнила изведнъж, като в магия, със собственоръчно скалъпени едноминутни ресторантчета, кое от кое по-чудати и ексцентрични... и не, нямаше национален празник, просто петък вечер - достатъчен повод за всечовешко веселие, който както си го изфантазира.

......

всичките тези мисли ме връхлетяха днес, докато се мотаех из квартала в октомврийския топъл следобед. и, ха! поникнала нова едноминутна... читалня?:)

история от борисовата гора