Кл

разхождам се в миналото из кюстендил: някои малки улички, зеленясали дворни стъпала, каменно мазе за свирене, балкон, от който се вижда целият град; кръгла пейка, бордюр с чиния, врата към подземие, таванче за слушане на музика...

нас вече ни няма, но всичките му миризми са си все още там, той ще си е винаги на мястото. остави ни да си заминем, но знам, че ни чака да се завърнем в някой хубав есенен ден, да си седнем на пейките пред къщите и да си умрем в него...
"шегуваш се, това никога няма да се случи", смея  му се наум. но, кой знае,
кой
знае..