Бели божури,

бялото бъзе, белите кестени, бели акации под балкона ми... накъдето и да се обърна днес - все бяло..

но синята Вел ми за първи път нагости днес, прекрасно петно на стената, казва, имаш от този теч, харесва ми много, също и какви са тези красиви треви на балкона? обикновени треви, казвам - бурени нацъфтели, най ги обичам, ето тук и цяла саксия детелини са ми долетели отнякъде...

две Велислави на една пейка, с очи, хвърлени в белия сняг на Витоша и носове, душещи капачка, взета назаем, за да помиришем парфюма й с аромат на бяло разбуждаща се априлска земя...