Разфокусирана фотосесия на една дива круша

в кръга на списание "Кръг" върху бара на "Лавеле" преди стоиедна години

тъкмо съм се била върнала от покупки в "Български книжици" явно, където последно откривах малки остатъци "Кръг"-ове на етажерката за списания. може би от този точно брой беше и онова, което остана част от мен завинаги, и на което все още издирвам автора с инициали БВБ:

"...А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,
канела в греяното вино
и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.
На обяд турунджавия мед от портокалите
се стичаше в сочни смокини
и ние пушихме санталово дърво
с капки гъсто борово мляко.
На свечеряване слагахме червените грейпфрути
в кани с горещ карамел
и лягахме
край зелените лимони на нощта,
пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана
с цариградски бадеми
и сочен тишпищил.
А сред уханието на лененото семе и
едрите маслини,
големите нощни стафиди
се топяха
в устните ни
като арменско бяло сладко
преди да съмне джинджифила..."

...

и изобщо исках да кажа - на бара в "Лавеле" се случваше всичко. там открихме, че "Лавина" на Блага Димитрова може да се чете напосоки, и я разлиствахме точно така. на глас, надвиквайки музиката - където и да отвориш, откриваш съвършена картинна завършеност...

"Пада, пада. Сняг върху сняг.

Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.

На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.

Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.

Нямо безбагрие.

Вали бяла забрава."

....

"..а ти си..." - прокарва пръст той върху списъка с главните герои - "ти си Дара"

"така ли? коя е тя?" - питам учудено - дори не се познаваме още, как ме прецени?

"незнам" - отвръща - "така ми хрумна".

"а ти си..." - мой ред да го намеря в книгата - "..ти си... теб те няма тук."

и наистина - нямаше го, имаше ме..

сега, години по-късно, сме същите главни герои :)

...

Арлина. така ме наричаха всички. в безвремията, когато бях там, задължително слушахме песента по няколко пъти и цялото заведение пееше с пълно гърло:

"Арлина, време е от сън да се събудиш
Арлина, време е на лов за Любов сама да тръгнеш..."

незнаещите текста идваха при мен с молба да го разпечатам и окача на стената. странно, не помня сторих ли го?



защо точно "Арлина"? нямам отговор. някои неща просто се избират сами.

...............

.........

...

на бара понякога и... заспивах. на Варелчово рамо :)

често разменяхме местата си с Тануки. не беше много трудно да си барман, знаехме цените наизуст. и плейлисти сами си правехме. за да преобразим всички Метъли във фенове на Нова Генерация и Ник Кейв? ;)

...

един ден Дремс донесе онова най-мило пражко паве, завито в бяла салфетка, което същата вечер най-позорно загубих. или просто то продължи самО по пътя си нататък. надявах се Дремс да не разбере. но когато след година ми дойде нагости в новата къща, се взря в редицата почти еднакви тротоарни пражки павунди и попита:

"a моето къде е?"

...

момчето, имащо нещастието да полюбопитства за името й...
"познай" - предизвикахме го и Дремс замига срещу него с огромните си пъстри очи.

"Миглена!" - зарадва се на откритието си той и се ухили до уши.

мигащото име се залепи за него завинаги :)

......
...
.

всичките тези дребни трошици живот и още много весели жаби по пода разпиляхме в онези години.

а мислех, че съм най-нещастната.
грешала съм много.

...
..
.

"за първи път те виждам на светло" - протегна ръка към мен той.
 и се отправихме заедно към Виена. от Виена - към Прага.

от Прага - към Вкъщи.

...
.
.




All of my love,
All of my love,
All of my love

to you.

Now!


.