четвъртък, 10 март 2011 г.

Из квартала



















































..
нацъфтяха фрезии и всевъзможни други омайни. старата необитаема къща обрасна с непроходими жасмини. всеки двор е малка тайна градина. портокалите са целогодишни и синьото на небето е сякаш вечно.


днес срещнах жена с татуирани на гърба й криле.
...

10 коментара:

Milena каза...

На фрезии ми замириса:) Как обичам само.
Красота и цвят в квартала;)

sekamo каза...

Прекрасни снимки, все едно приказка си снимала :) А тук си е същото - кално, студено, кишаво...
Съвсем различни светове - и буквално, и преносно ;)

Ясмина каза...

а днес ни събудиха по телефона с предупреждение за опасност от цунами от Япония. съвсем различни светове, да :)

Dim каза...

ехааааа:)))страхотно:))а за цунамито-опс...?!?

anne каза...

http://www.spiegel.de/fotostrecke/fotostrecke-65621-2.html

Ясмина каза...

я, много полезна карта. доста сме далече, като гледам... освен ако не тресне пак някъде из океана. на вашият бряг поражения има ли? около Сан Франциско май е разлюляло само лодките.

малки неща каза...

Боже, каква красота, какви цветове! Не бях виждала фрезии да растат в градина. Все ги купуваме от цветарския магазин, но дори и там са много благоуханни. Сигурно и тези там са такива. Ей, много ти благодаря за тези снимки!

Дано сте ОК след последиците от цунамито. Различни светове наистина. И аз си мислех тези дни как едни се раждат, други умират... Тук красота, а някъде другаде съвсем некрасиво, но явно така е в живота и през каквото трябва да се премине се преминава. Да сме благодарни за хубавите мигове... :)

Ясмина каза...

точно защото и аз не бях виждала градински фрезии, много им се удивих. и си мисля, че няма пречка да виреят и в БГ, заедно с нарцисите и лалетата :)

а цунами не видяхме, дано и радиация не видим. много тъжно при тези японци...

Анонимен каза...

Прекрасни снимки! :) за пореден път :) Затова пък за първи път виждам фрезии, които просто си растат така под слънцето! Любимите ми цветя, развълнувах се...
Поздрави,
Ива;)

Ясмина каза...

знаеш ли как се учудих, когато една сутрин станах и въздухът ми миришеше на нещо адски любимо и адски познато. но неможех да се сетя какво е. тогава тръгнах напосоки из квартала, с надежда да го открия. така ги намерих фрезиите, беше като тайно завръщане вкъщи този техен мирис.. :))) и се чудя защо тук не ги садим - нали са луковични, би трябвало да могат да цъфтят и по нашите дворове, заедно с лалетата и зюмбюлите... поздрави и добре дошла, Иве :)))