случайно поглеждам към нея в последния миг, преди да изчезне крайчето на жълтата й рокля. като в забавен кадър виждам протягането на малките й ръчички, разперени сякаш в стремеж да прегърнат целия свят пред очите й. седнала е на прозореца, едва успявам да видя как се отделя от перваза му ....и полита надолу.... толкова, толкова бързо се случва, че още не съм се вдигнала от стола, на който седя. мисълта ми с космическа скорост започва пресмятане на кое е по-добре - да изтичам да надникна през прозореца, или да хукна надолу по стълбите, без да губя излишно време. краката обаче са по-бързи от мисълта - виждам се надвесена над перилата, а долу е просната най-свидната ми жълта мъничка рокличка...
втурвам се, не, летя, не, няма за това движение дума... надолу надолу надолу... с ръка върху парапета само насочвам посоката на тялото си, за да стигна по-скоро до улицата, до нея, до...
прехвърлям мислено онзи последен ужасен кадър и виждам малката й главица да се... повдига? .... "дано сънувам, дано сънувам, дано сънувам..." - повтарям си без никаква надежда и дори не се мъча да се опитам да се събудя, например с ущипване, защото нямам никакво време. казвам си - после ще пробвам, първо трябва да стигна до Нея!
сепвам се изведнъж, обаче. все едно съм скочила отвисоко право в леглото. отварям очи - а тя спи сладко до мен, облечена в същата жълта рокличка. ... гледам невярващо, пипам я, галя малките й крачета, малките й ръчички, малката й главица... прегръщам я в сладкия й невинен сън... още не осъзнавам, че е истина...
О, Господи, благодаря ти, че избра да ме върнеш в тази реалност, а не ме изостави в онази!
втурвам се, не, летя, не, няма за това движение дума... надолу надолу надолу... с ръка върху парапета само насочвам посоката на тялото си, за да стигна по-скоро до улицата, до нея, до...
прехвърлям мислено онзи последен ужасен кадър и виждам малката й главица да се... повдига? .... "дано сънувам, дано сънувам, дано сънувам..." - повтарям си без никаква надежда и дори не се мъча да се опитам да се събудя, например с ущипване, защото нямам никакво време. казвам си - после ще пробвам, първо трябва да стигна до Нея!
сепвам се изведнъж, обаче. все едно съм скочила отвисоко право в леглото. отварям очи - а тя спи сладко до мен, облечена в същата жълта рокличка. ... гледам невярващо, пипам я, галя малките й крачета, малките й ръчички, малката й главица... прегръщам я в сладкия й невинен сън... още не осъзнавам, че е истина...
О, Господи, благодаря ти, че избра да ме върнеш в тази реалност, а не ме изостави в онази!



































