Лятно щастие

 Под сянката на щедра смокиня седя сред тревите на полето, дишам море, а по ръцете ми кацат пеперуди...

Череши

 Напоследък една жена, облечена в зелена рокля и гумени зелени ботуши всеки ден слиза от малка червена кола пред централния офис на Еконт в Кюстендил и вади от багажника щайги с череши, които изпраща на приятели.

Това съм аз. Отдавна не се бях катерила по дървета.

...

 Кажеш си - залезът свърши. Прибереш се и гледаш през прозореца нови, по-красиви цветове и облаци. Излезеш на двора - започват звезди...

А утрото тръгва в пет и половина, с ушите на заек, който се е заселил на твоя залив.

Нататък е като цунами. Няма спане край морето. Няма и никакво време за нищо излишно.

Лен, босилек, леща,

тиквени и слънчогледови семена разпръснах с шепи днес над едно пространство под блока, което преди месеци уж разчистиха за паркинг, обаче така и си остана не само по земя, но и с колчета, които даже пречат на колите да влизат. И понеже пръстта не търпи празно, и като няма кой да ги тъпче, избуяха всякакви зеленяши. Е, реших и аз да вкарам малко цвят, мирис и увивна красота, дъждовното време ми се стори най-подходящо за тази "подривна" акция. Събрах каквото имам в един буркан и се юрнах към дерето. Нагазих с кубинките в калта и хвърлях, все едно храня кокошки. Нарочно избирах по-локвести места, за да набъбнат хубаво и да не ги помъкнат мравките още на момента. Даже семена от селска капия намерих на рафта с хербариите, ще бъде истинско чудо в квартала тая градина, ако оцелее. Но дори и само една-единствена семчица да покълне, аз ще съм най-щастливата. 

Липсвам си

дългите семейни празници някак ме обезличават

тъпчат свободата ми, музиката вътре в мен, тишината ми...

слагам се сега на слънце, поливам се, бавно се събирам

...

 Най-хубавото обаждане днес, от непознат номер:

 - Здрасти, върнах се завинаги!

Home 26

 Пускам си плейлист, който започва с Yamore на Cesaria Evora и отварям широко прозорците, Яна в детската си говори с приятелка за любов, Зиги в другата стая пише сценарий на нов филм за мечтатели...

Петък сутрин, вкъщи.

...

  - Задай посока?

  - Напред, към изгрева!

(краят на един хубав филм и възможното начало на една светла нова година)

...

 Гледам некролозите на брат ми, разлепени из града и всеки път се стряскам, сякаш прочитам върху тях собственото си име....

Писмо

Вело,... много ми липсваш. Реших да не чакам повече, ами да ти пиша.

Недей да загниваш. 

Имаш си хоризонт. 

Имаш си пияници. 

Липсват ми развятите ти драперии из поляната. 

Липсва ми дългучът Яна. 

Липсва ми Цецо как вечно мъмли нещо под нос.

На морето липсвате.

Искам да ви виждам, Яна да се върти по боруните...

М.

Из Зимите вкъщи

 и коледна зелка, вместо коледна звезда:)

из Есените вкъщи

 

Есента си отива с напуснатите места

 

Нарове и лястовици

из дворове и по жици.

Циганин на бял кон

в прегорялото поле.

Септември, Синеморец

Излезе най-после Синеморският вятър

от изток, север и юг едновременно - прокъса на влагата пелената, на розите - тъмнозелените ципи; напука на косовете сините яйчица, напръскани с тъмнокафеникави точици; намокри перцата на щъркеловите новоизлюпени; разбута жабуняците и попресуши старите мартенски блата заедно с копривата; заглуши звънците на стадата и заблъска Велека навътре, към извора; загали скалите с хладни, нетърпеливи вълни; разфризира младите ясени, елши, явори и кленове; изтърси последните загнили плодове на източния бук; заблъска жилавите стебла на жълтите перуники в реката, огъна ракитака; напука земята и притесни мравките; разръкопляска листата на трепетликите толкова силно, че в момента сякаш вали. #SaveStrandja

11 май 2018

Марина Нинова