Веселието под шапките

отдавна не се бяхме събирали и радвали така и смели се смели се смели.... :)))) вчерашната фотосесия трабва да се повтаря периодично, до такова единомислие стигнахме! подир два часа и половина фръцкане, си тръгнахме мнооооооооооооого щастливи, половината от нас и с шапки на главите даже :))))

а по-сериозните снимки - скоро, на страничката на Ги във фейса :)))))

Ги

едно момиче на 74 отваря всеки ден магиен портал към нова вселена в своето миниатюрно магазинче за шапки, сгушено на тиха софийска уличка...

на 53 години била, когато я уволнили от работа в голям завод за тежки метали, лутала се после, търсила ... отвсякъде я отпращали, заради възрастта. накрая отишла при стария майстор шапкар, зачиракувала при него, после започнала сама да твори, наследила наемното му магазинче... и така - до днес. "на 60 години" - каза - "бях, когато направих първата си шапка, от тогава не съм спирала, нищо, че такива модели вече много рядко се купуват, хората вече носят цял живот само бейзболни... а вижте се колко сте женствени и красиви с моите, елате, ще ви премеря всичките, идвайте ми нагости, от четири седмици тук никой не е стъпвал... така ви се радвам, дай да те целуна по бузката, ама защо все си облечена в черно, виж колко ти отиват всички други цветове... хайде със здраве и ви чакам с нетърпение пак, скоро, идвайте, идвайте..."

 така ни говореше вчера тя, а ние с Тануки и Лидка сякаш сънувахме друга, вълшебна действителност...

преписано от визитката й:
Шапки, производство, префасониране
Гинка Ганева, ателие "ГИ"
ул. "Софроний Врачански" 31
от 14 до 18 ч.
тел. за контакти
сутрин и вечер
02/840-75-85

... с нетърпение чакам краткото филмче за нея, което Ант в момента твори..

и профилът й във фейса, направен от момичета за момиче: Тук:

Октомврийски ситен ръмеж

ме издърпва навън. с дъждобран в раницата излизам, сама из гората бродя. кварталът също е пуст от дъждовно разхождащи се. на програма "мир и блаженство" съм включена.. удивление на всяка стъпка, наситени цветовете, капещи шумовете в жълтите шумки..  и най-красивите неизметени тротоари.. и най-обраслите стълби, и най-огледалните локви...  и най-безумните градински врати и огради... и най-натежалите дюли,... а под мокрото димитровче няма изоставена лястовичка...

............................

..и първият сняг на Витоша паднал нощес...

Детството на Армения

Моята тънка черна баба изпълзя
усмихнато зад шкафа и на стената от червени тухли,
морска карта окачи.
 - От дядо си лулата да запалиш и веригите
на крака си да увиеш. Чорапи ще ти изплета
от корабни патна и очила ще ти огъна
от стари телескопи.
 - Бабо...

Очите ми са сложни, очите ми са дълги.
В тухлите ровичкам от дете и моливите там си
буча, листчета си крия.
Затворих шкафа да не тегли стаята надолу и
Баба си изпратих по дъските.
Обръщам се.
От картата морето ми изтича. По тухлите ми
капе.
Черното море по моята стена.
Тъмно е морето
капе.
По стената само вадички и зъбери...
и някаква пердашена мазилка.

Морето всичкото ми детство ще залее...
заля всички моливи изгниха,
а листата като салове се носят
всеки с някаква история, скована от съгласни.
Тъй в Армения бабите внуците израстват
носят им карти и
сол дълбоководна.
Солта е за очите, за да виждат.

 - Ела, Йоханес...
И морето ми е до колене
качил съм се на гърба на баба си.
Очите й са сложни, очите й са дълги,
ръцете стари телескопи.
Излизаме от стаята полека.
А на вратата восъчна табела:
"Домът е стара баба."

ВБВ

.....

тишина имам за четене вече, и време за разхождане и дишане, мириси на орехи и кестени по пътя ми, дървета с мушмули, ябълки и дюли до старата железопътна линия, храсталаци на къпини и диви слънчогледи покрай реката, вълшебно и буренясало като в сън за тайна градина Софето Мое Любимо... "очите ми са сложни, очите ми са дъъъъъъъъъълги..." и ОГРОМНИ! :)))))))))))))

Вечерните спектакли

не пропускам никога, когато съм си вкъщи. две години по-късно съм все още хищна за всеки дребен небесен детайл. и алчна за всяка пропусната минута светлина, мирис, звук, тъмнина, тишина...

Исках...

"Исках да я прегърна, да изпия всичките й сълзи. Да изям болката, да я издигна над облаците и цялото небе да се отрази в смеещите се очи... вместо това я прегърнах сухо и я отведох при хората."

из: "Косми от пърхута на гения", Анели Ман 

 

двайсет

човека лежат на шалтета горе в планината сега и наблюдават звездния дъжд. щяхме да сме там, но не отидохме, защото сме станали сиви мързеливи мърди... гледам трите изгрели звезди над балкона и немога да си го простя. свободата на движения трябва да си възвърна, за да се прибера отново в себе си... пожелавам си го и знам, че капят и "носят'", и все някоя ще уцеля, дори и невиждайки я...

...

вече не ми се пътува никъде. живее ми се на много различни места по няколко сезона време.

..и не туристически впечатления, а носталгии по Домове да са спомените ми...

...таковаедно кратко и бързо море ..

скоро пак, много и ненаситно! а другата година - от началото на май, чак до края на септември. плътно. така съм го намислила, заключ! :)

...

цял куфар рокли и нито нищо за завиване... скоростно донесе в болницата Цецо. защото ни приеха внезапно и не бяхме подготвени, се оставих да ме изненада развинтеното му въображение за най-болнични необходимости.

е, като няма хляб, то е ясно - пасти "ядох" - с рокли се завивах, на възглавница от рокли спах... върху болничното легло :)

.. а това е само началото на цялата безумна история, продължила с бягство от затвора и сваляне на "авокадо" в домашни условия. ..за да завърши в царството на шапките.
но още не съумявам да си събера акъла за разказване тук :)

Силата на самоуважението

най-красивата снимка от протеста, която направих - този болен едва ходещ дядо, с патерица в едната ръка и чадър в другата, в проливния дъжд по жълтите павета на 29 юни.

.. и много приятели, които няма да ходят на море заради всичкото, случващо се по улиците тези дни...

в кюстендил съм замалко, но скоро ще се върна , дръжте фронта, мили мои любими soul sisters and brothers, луди "интернет лумпени"!

Нощем липите... липят

 - прочетен статус и коментар във фейса от тези дни покрай протестите и цялото вдъхновено вдишване на нощна София привечер-нощ...

и се загледах, и си набрах, и помирисах, и разбрах - не е само един вид липата - около 40 са, но най-безумният, най-вълшебният от тях е Сребролистната Tilia Tomentosa.

ужасното се случва, когато  помиришеш дори малко букетче такива цветя.
не заспиваш после през цялото лято... години, години наред... :)