Преснотии в чинията

най-после!!! :)) лапад, коприва, див чесън и магданоз от един дядо на пазара, както и пресен лук мое производство. озеленяването започва в компания на все по-дълги балконски залези, след блажени следобедни разходки и търкаляния из Борисовата гора, която е заприличала вече на истински хипарски катун :)))

а беба търчи и прегръща наред. и бута по пътя си всички кафета в пластмасови чашки  :)))

Извадихме вече роклите

и предизвикваме Слънцето с боси крачета и шамански движения :)

фотосесия за рождения ден Злате, която отряза преди година деветмесечната ни пъпна връзка :)

а цветето, което откъснах от една саксия за повода - раздиплено по-бързо от скоростта на хвърлен поглед :)

Донесоха ми лятото! :)))))

 Аларма Пънк Джаз номер 666 - цял ден го слушам и продължавам - радио концерта на Митко Таралежков, изпълнен с огромен хъс и заснет от нашите момчета. браво на Кольо, че го пусна на плейлист в ютюб - да можем да го слушаме отвсякъде!





..................


а който е бил на концерта, може да се види на "Нефтохим" и "Водка Ахелой" :)

и линк към целия плейлист :)

на 15 март свирят в строежа, на 30ти в mixtape 5



.....

добавям и Вятъра, качен малко по-късно, затова и не влязъл в плейлиста

...

ръката на Ясен, палеща клечка кибрит... вятър от Синеморските дюни... полето на Варвара... скорости от Софийското метро... прозорците на офисите отсреща... стар квартален асансьор... мъждукащата крушка в гаража.... ключалката на детската стая... близкият булевард и лампите над него, пълни с падащ сняг...

...един велосипед скоростно препуска в нощта ...

..........................


инак - Зигово видео към песен на софийска група, направено в домашни условия.

Внезапен мирис на Дюн

....

..............

... защото бяхме същите две синхронно летящи, но с черни чадъри и ролкови кънки в дъжда, и вместо набрани цветя - двуметрови тръни влачехме по шосетата... :)))



....









....никога не съм си падала по реклами, но тези момичета ми припомниха онези щури наши криле :)

...

пак да сме само две диви момичета, със зелени корони в косите по калдъръмени пролетни улички, с делфински строфи в главите във влак към морето, .... с магийна потребност една от друга в безкрайно поле от магарешки съкровени бодили ....ми се прииска изведнъж.

с моя Дадун, ухаещ тогава на Дюн

Снежене върху залеза

"Виждаш ли това, което виждам и аз?"
...и залепихме носове на прозорците...

"Съществува само един сериозен въпрос.

И той е:
Кой знае как да задържим Любовта?
Отговорете ми и аз ще ви разкрия смисъла на Луната."

снимката е на Танук, отпреди няколко минути - голямото смокиново дърво в центъра на Лахайна. който познава Бърни Кълвача и Лей Чери, той знае ... :)))

 

 

"Матилда, вече мога да обясня Луната... :) :*"


.....


..................................

...............
добавям стари мои - облаци и вятър от Халеакала :)

"Тоскана"

- така си нарекох новата Ернина вълшебност, изгряла днес като слънце върху бялата стена над главата ми. трудно отлепям погледа си от нея, а когато го сторя - веднага се заглеждам в другите две. да - и още една от серията с морското момиче дойде при мен - като рожденденски подарък от Ерна - Четящата, с която започна цялата синя приказка...

..и неразделен с картината текст, който е написан на ръка на листчета на гърба й: 
........

"Станах по тъмно. Не мога да кажа дали беше насън, или бях вече будна, но чух един кротък глас: „благословените стават рано, още преди светът да е придобил ясни очертания“. Прииска ми се да стана и аз с благословените рано, рано, на границата, когато тъмното вече не е тъмно, а светлото още не е светло. Направих си кафе, засърбах и зачаках. Ама какво съм седнала, имам толкова работа днес. Много е хубаво да простираш мокрите чаршафи в съвсем ранно утро. Миришат по-различно, а пилетата пеят и ти става чисто пред очите и в ушите, и под краката, и под полите.

Вчера уших нови рокли за бостанските плашила, червени като моите. Имам си пет плашила, момиченца. Дано никой не се обиди, кръстих ги – Роза, Кала, Жасмин, Лаванда и Минка. Аз с любов ги нарекох, никого не искам да засегна, моля ви се. Преди да ида да ги видя обаче, ще мина през лозето, реколтата, изглежда, ще е фантастична тази година, което означава – много вино. Обичам да правя вино, но това е друга тема, голяма тема, сега нямам време за теми. После трябва да мина през маслиновите горички, за да проверя дали са влизали прасетата на съседите да ядат маслини, прасетата са всеядни, знаете това. Ако изядат маслиите– няма зехтин, ако няма зехтин-няма нищо. Момичетата така ще се зарадват на роклите си, че ще ми дадат от лавандулата, която пазят. Ще си набера огромен букет, за да го сложа в чаршафите, които ще са изсъхнали, докато се върна. Каквото остане, ще наръся във ваната, преди да се изкъпя. По пътя на връщане, ще срещна съседката. Тя ще отива на гости на приятелката си в съседното село. Ще и дам половината лаванда, а тя ще ми даде от нейната рапица. Днес ще бързам много да се прибера. Тази нощ се връща моят любим."

......

вече знам коя е най-най-най-любимата ми разказвачка на приказки в цветове :)

Общество на Снежните човеци

разхождане вече всекидневно из паркове и градинки, сладък унес върху слънчеви пейки, под птичи песни. бузите ми  изгорели усещам. пролетта  е вече тук, ураураУррррааааааааа! :)))))

С торта върху маса от сняг

в белотата на парка, напрегръщана от любими снежни човеци, станах вчера на... 5 :))))

оказа се, че още го можем това с пълна сила - да сме безумно луди.

и да се смеем смеем смеем!!!! :)))))

Моите накокошинени врабчета

сърдита им бях, когато изкълваха младите листа на хризантемата, но сега пък са ми мили.. грижа се и за тях в студа, а те ми висят нагости почти целодневно :)

...

 - изсипи соса върху пицата, ако искаш.

 - не, аз си го ПИЯ отделно.

...

:) Зиго е непредвидим в лафове. :)))

.............

ама то е, защото аз не обичам сосовете, а той, за да не мърсИ общата пица, грухти соса разделно :)


 първата ни пица в домашни условия беше това. плънката стана много вкуснотийска, но блата се режеше най-добре с малко домашно трионче ;)
.....................

и на непредвидимия хулиганин - Маша -  се натъкнах скоро, сълзи ми избиват от смях, особено при вида на линейката в това филмче :)

Всяка сряда - риба,

всеки петък - руски филм.... припомни ми Георги Господинов във  "Физика на тъгата".
бих добавила: всяка неделя - Всяка Неделя, всяка сутрин - Дела и Документи, всяко десето число на месеца - подкастряне на момчешките вратове... :)


..и се сетих изведнъж как проверяваха дължината на ноктите ни в училище. влиза инспекторът и  трябва да сложиш ръцете си на чина за оглед. ако си заприличал на орел, ще ти се стовари голяма беда...
веднъж от зор започнах да ги гриза и оттогава си реших проблема. справях се с всичките десет много скоростно на един, подобен на поточна линия отгриз, и докато стигнат до мен, винаги бях изрядна :))))

....

книгата инак си заслужава, дори и само заради изречението, което ми беше късмет на първото й отваряне:

"Човекът трябва да замлъкне за известно време и в отворилата се пауза да чуе гласа на друг разказвач, риба, водно конче, невестулка или бамбук, котка, орхидея или камъче." ....

...............

"Защо се усмихва Мона Лиза"

е дебютният документален филм от 1967 година на нашия дядо - Здравко Драгнев - който ще бъде излъчен в четъртък вечер в THE EGG BAR, ЛОМ 1 (зад Булбанк на метростанция "Сердика"), София

 този дебют е сред най-любимите ми негови филми, а той има доста голямо количество. и все хубави. и замислящи...

"Проект на Слънце" е другият негов, който ще бъде прожектиран същата вечер.

организацията и вдъхновението са  от Кольо Бошнаков, който създаде Бидонската традиция на четвъртъшките прожекции в бара  :) а освен всичко и самото барче си го бива, както и специалната публика, която всеки път е почти една и съща :)

ето и анонса във фейсбук:

"Бидон клуб представя Класиците: Здравко Драгнев

Факти за Здравко Драгнев:

Най-награждаваният български документалист от своето поколение.

Най-известният пияч сред кинаджиите.

Завършва в Прага през ключовата 1968, насетне живее в Люлин.

Все още може да бие всекиго на канадска борба.

Гений е.
 
Елате, вижте му филмите, поговорете с него и разберете защо.

Програма:

Защо се усмихва Мона Лиза (1967) - дебют

Проект на слънце (1982)

ПП. На живите не им е леко."

.....

и линк

....

добавка и от мен: веднъж си беше загубил ключовете, защото направил челна стойка в метрото. такъв е той - едно голямо дете :)

.....

започват в 7 вечерта.

няма входна такса.

Честит Февруари!

.... и погледът, протегнат върху първите лъчи по билото на Черни връх

планът за тази година - да видя колкото е възможно повече изгреви!

:)))))))))

:*