Бесовете

на Любовта ми същите са понякога

блъснах

чаша кърваво вино
заля
белите му дрехи
на таткото с кутията
празнични
бонбони

"няма нищо" - каза
и продължи усмихнато нататък
с кутията
и новия си
тържествен
цвят

Bitten by Adventure - teaser

лекинко намигане към филма за Джони, Джеки и Чарли, който нашите момчета продължават да творят в момента някъде из Созополско. сигурна съм, че ще измайсторят шедьовър. до декември трябва да е готов :)

Tous les garçons et les filles

помня, когато бях малка, всмисъл - осми-девети клас - единствените ни развлечения извън кънките, тръните и "туршиите" с Дадун, измислянето всяка вечер на някоя нова дивотия, с която да се пошегуваме с режисьора - този прекрасен човек Душко Добрев, който ни учеше по време на спектакъла на нашия мюзикъл "Любовни булеварди" на сцената на Кюстендилския театър, че всеки човек се ражда с таланта да Живее, ....освен кръглата пейка, Депеш мод и събиранията из мазета и тавани и грохнали стари къщури,...замалко да си забравя мисълта... та освен всичките тези съвсем наши си фантазии поради липса на друга някаква организирана забава , градът ни омайваше само с дискотеката в младежкия дом, която приключваше в осем и половина, двете кина, в които се прожектираха по един филм седмично, изключително и предимно български... и Лунапарка :))
но това оскъдие всъщност съхрани безумството ни.
и си беше хубавооооо :)))

Камен бряг и късчета насам-натам

С палатка в багажника, потегляме безидейно накъде, само знаем първата спирка - къмпинг "Смокиня" и Пърси някъде там. Два дни в бунгало на плажа и вече искам да отпътувам надалеч...
Избираме да е север. Отпрашваме след сутрешното кафе.
По пътя блокове и жилищни комплекси чак дослед Варна. Ужасяващо..., бързаме да отхвърлим тази грозна част на света.

В бадемовата горичка на нос Емине караме по тесен черен път. Откриваме си местенце на плажа на Иракли. Красиво е, но пътят е ужасен. Засядаме. Гумите превъртат във въздуха. Бутаме, дърпаме, камъни слагаме. Накрая успяваме да се измъкнем от дупката и направо отпрашваме към нататък. Спираме само за по една леща с приятели в кръчмата, тип столова. Пълно е с одрипани щастливи хора, пиещи бири, сърбащи супи. С отнесени погледи, трудно събират мислите си в изречения. Никой няма организация тук, планове за утре не съществуват, всичко е хрумка на момента...

Пътуваме край необятни слънчогледови полета. Колите по пътя все повече намаляват, а той все повече се стеснява. Покрай Тюленово стигаме до Камен Бряг. Нямам в себе си никакво съмнение - ще опънем палатката тук и колкото - толкова. Не очаквам, че така истински ще ми хареса. На пръв поглед не личи. Нито от снимките даже може да се види духът на това място.
А то е извънземно...

Обикаляме после района, чак до Дуранкулак. Соцът там е автентичен - мизерен почти безлюден къмпинг, ресторанта тип Балкантурист, шкембеджиите чичета и лелки с капели по плажа.... бързаме да се махнем, снимам само езерото
и черните му птици
върху белите
клони.

Следват четири дни вятър в бутилките и безвремие.
Няма много за разказване. То е усет за море навсякъде вътре и вън от мен.

Синеморец. Там оставаме още четири. Песен на щурци сменя виелицата на севера. Всичко си е същото. И нашата стая се оказва празна точно за толкова време, колкото искаме. Само хората на плажа са безумно много. И палатки. И чадъри - всичко накуп.
Избираме Варвара сутрин, Велека - вечер....

После Бургас и Faith No More. Приятели, хубави срещи, джинцове, пясъчни кули...
След концерта търсим колата. Някой ни е запушил. Обикаляме в два посреднощ под тъмни прозорци и незнаем какво да направим. Цецо натиска случаен звънец. Късмет - точно този, който е паркирал зад нас. Безумно се радвам, че не стоях цяла нощ в колата на някакъв си паркинг посред града.

Под звездите после заспивам. На пясъка. До лилиите на "Смокиня". В една последна морска нощ...



снимките Тук

..........................
и един кратък филм на Росен Марковски, нашата палатка е някъде там :):

Експерименти със себе си,

докато правя албум с Море

нахлупила черната шапка, виждам по-добре цветовете.

Love Reign O'er Me

във вълните на Дремс от концерта на Pearl Jam сутрешно се потапям, Еди Ведър реве като обезумял "Loоооооve Reign O'er Me !!!!

Супа от листа

на каквото ми попадна от бабинския пазар - червено и бяло цвекло, магданоз и целина. в малка тенджерка, задължително без тефлоново покритие. преди това задушавам малко кромид лук и чесън, добавям после вода и планината листунки и чакам така да заври. накрая две обелени доматчета. без сол и подправки. не опитвам, само вдъхвам - ухае хубаво, значи е вкусно - така ме е учил Дадун :)

слагам после в купичка и поръсвам със сиренце. сигурна съм - сърбам Здраве с филийка мноого черен и твърд хляб на зрънца. вкусно е много. неочаквано, като знам колко лош готвач съм иначе :)

това, което остана, трябва да се изяде днес. без претопляне.

записвам тук, за да не забравя рецептата. зачетох се напоследък в разни сайтове за здравословно хранене, като земя на заем, например. надъхах се и от приятели. вече подбирам внимателно храната си, търся всичко да е натурално, без консерванти, без пестициди, без оцветители и тямподобни Е-та. старая се да хрупам предимно сурово, набрано от двор. харесвам се, когато ям така. лекота чувствам. и красота в тялото си повече отпреди.
само да можех малко по-малко дЖинц да пийвам... ;)

...

отдавна не бях влизала при morvenа тази е поредната й вълшебност :)


още други мои любими нейни приказности Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Туканка :)

Старата Дедова Капела

волно се наскита с мен покрай морските брегове
от Синеморец до Дуранкулак
и обратно



историята в снимки обещавам скоро...

Букет

билки от бабите на пазара - червен кантарион, жълт кантарион, риган и мащерка.


запарвам в джезве по едно стръкче от всички, после го слагам във ваза. истински вкус на поле в чая ми. и ефирност върху масата. седя на пейката в двора и обмислям как да навеся тези стръкове из моята си къща. хубаво е тук. всеки ден ям току-що набрани домати, краставички, чушки, кайсии, царевички, домашно кисело мляко и яйца. ненаситна съм да опитам колкото може повече естествА, а когато си тръгна, ще натоваря цял багажник, и така - всяка седмица. слагам край на пазаруването на отрови, поне за този сезон. надявам се някак да е и завинаги.

тук дребосъкът Йоан дърпа гащите, докато сърбам в този мъдър мисловен процес, с крака, натопени в леген топла вода.. мърка, когато му слагам в паничката, мляска насън като бебе в ръцете ми, сутрин мощно засмуква Големите мои Дебели, Меки, Сочни и Топли уШи, ако успее да се промъкне незабелязан в леглото ми :)

Мързеливо следобедно в Кюстендил

на стъпалата на магазина
сокът от нектарини
разтича пръстите ми

с Дейв мълчаливо гледаме в транс
как художникът Winamp развихря
своите цветности върху гласа на
Lou Reed

така довечерта
седим и плуваме
в телевизията
от папка "Марули"
която разбърква мозъка
с всяка песен

утре пак
в моята пещера ще е
хладно
отново го каня на кино
темата ще е Ник Кейв, Депеш, Флойд, Ривърсайд,
Едит Пиаф, Лед Зеп, Тъксидомуун
и каквото още се сетя да проверя
как звучи
в картини

а той ще донесе
боровинки

................................

................

на фона на това безвремие напоследък пускам линк към безметежната история на benjy, която получих от Дремс, както и сайта с пътешествия на Юри Ворошанов, за който Влади ми продъни ушите днес пак ;)

да изгрухтявам

срещу нощните кваколуния с Дремс, да се проваляме със стил много пъти, да пеем фалшиво Арлина в Лавеле /ех, минало незабравимо../, да се събудя учудена посреднощ в прегръдката на Цецо на някоя пейка с прилежно събути обувки под нея, или сутрин под огромния шарен юрган, опънат под звездите на къмпинг Смокиня, или пък Варелчо да спи с раница на гръб на тротоара, или пък Дада да се търкулне в канала на Лодките... също да ровим в изхвърлените покрай кофите книги, после да четем откъси от тях на бара при Танук и да се смеем много, да се смеем...да дъвчем желирани жаби със стоплена на парното бира специално за мен....да пишем стихове върху кочана със сметките и да вдигаме "наздравица за целия рейс" :)....

това са само част от малките не-важни неща в моя живот, които обаче мисля, че е извънземно важно да запомня, затова и ги пиша сега тук. по условие трябваше да са шест, но всъщност така и не ги преброих :)

..а то е поредната блогърска щафета, поканата за която дойде при мен от Рос преди около месец, но някакво лятно празноглавие ме е обзело напоследък, "едвам се навих" най-сетне да драсна нещо.

сега обаче трябва да накисна други шест да си признаят какви ги вършат, вършели или ще ги вършат....и това ще са всички, които случайно или не, са прочели този пост. нека вИ :))))

Еееееееееххххх.....

Наказанието ти е

да стоиш в ъгъла! - изкрещях, повлияна от някаква книга за възпитание на деца.

- Добре. - отговори Ясен - ще си взема нещо и ще си играя с него.

- Забранявам да си играеш! - продължих в истерия аз - Играчки не се позволяват. Ще стоиш сам. В ъгъла. Десет минути.

- Тогава ще си пея - каза той.

...не го наказах. обичам такова мислене :)