неделя, 27 октомври 2024 г.

Вайбър писмо от морето

Всеки ден сме в реката и увеличаваме разстоянието. Огромен кеф е. Фраш с птици всякакви.

Страшно е по селото. Димитровден. Има скари по тротоарите. Много е яко. Вече се бият.:)))

Ти си с нас! Носим те, аз поне, в душата си!

Толкова е топло и тихо!

В селото е лудница. Срещу железарията има скара. От 11 ч. На Митко, дето работи там, са му я спретнали. А човекът не пие, има подагра и е на диета. Ама нема значение.

Киро правеше скарата. Мустакът. Лино и Нена подскачаха там. Видяхме ги на отиване с лодката. Връщаме се - Лино и Нена замаяни по столовете, още 10 човека там окапали. Сенди Менди, ала-бала. Сега там е и Йона. С Ясен. 

Днес сто пъти карах Невена да ме развозва с колата, да гледам какво става. 

На Павлина също е страшно. Две маси има, фраш народ. Някакъв майстор руснак имаше, пиян-залян, всичките се опитваха да му говорят на руски. Петърчо и Руска особено. Ти руснак? Ти ядеш? Ти пиеш?:))))

А до нас, Лихмусови... Днес рязаха дърва и Баката и Жабата им помагаха. 

В момента се чува Край Босфораааа шум се вдигааа, лъскат сааабиии, щитовееее. Еееее Ааааа. Хахахахаха.

Аз съм се покрила, че затръгна ли.....

М.


Няма коментари: