сряда, 23 януари 2019 г.

Жи

"най-после приятелка на гости!"- възкликва, докато налива чай в двете купички на ситни цветчета. цялата къща мирише на тамян и подправки. всъщност, това е и нейният собствен парфюм. давам си сметка, че домът и жената в него ухаят еднакво. във фурната къкри синьо гърне с леща, около него е подредила увити във фолио сладки картофи. най-вкусните са, които съм яла някога - съвсем простичко намазани само с парченце масло и поръсени с хималайска сол. още димящи.

обула съм меки чехли на зайци, разглеждам стаите и картините й, опитвам балкона. говорим си женски неща. разказва ми за предстоящото ново издание на книгата си. дълго избира място за морето, което съм й донесла.

преди да си тръгна измисляме тоалет за партито й довечера. комбинезон с вид и цвят на поцинкована кофа, облечен върху черно. невъзможни обувки, с подметки, прилични на ролкови кънки. филцово бомбе. завършек на тази приказна композиция е чанта, която скалъпваме от бронзовата балконска лейка, със закачена към нея дълга верижка. премята през рамо, снимам за спомен, много се смеем.

прибирам се после през гората. под краката ми снежни пътеки, клони на повалени дървета, гнили листа, жолио кюри, чехов, люлякова градина...

бесовете мълчат

Няма коментари: