Осем сутринта. Нося букетче див джоджен, откъснат от брега на Велека. Надникнала съм вече в къщата на жабите, в гнездото на щъркелите. Удивила съм се на новите цветя из полето, помирисала съм реката, морето, орловия нокът и розите във всички дворове. Поляла съм тиквата, погалила съм доматите, оплевила съм чушките. Послушала съм пчелите в короната на кестена...
Прибирам се на пръсти, къщата все още спи...
Камбаната бие празнично.
Прибирам се на пръсти, къщата все още спи...
Камбаната бие празнично.
5 коментара:
Ах!!!Как не мога да стъпя за мъничко в този сякаш паралелен свят...
И текст към фотоизложбата да има!:)
ахахах, Росииии:))))))) поне картички ще ти изпратя, Ерна ме изнуди, утре ги чакаме, треперя:)))
Ех, че се радвам! Вълшебна е твоята пролет!:)хх
какъв текст! какъв филм!
прегръщам те!
:*
Публикуване на коментар