Еньовден

въртим се и подскачаме с Павле, боси из росата на полето, стигаме в разходката си най-далече този път, през гори и шубраци се провираме, изподрани краката, паяжини в лицата, в косите, по ръцете..., а в обущата - пясък и тръни...  осили.

заслушваме после смълчаното море, потапяме пръсти, глезени, колене, защипваме роклите в гащите, .. ...заглеждаме отражения върху камъни, ...

берем на връщане букети жълт кантарион...

Еньовден - хубав, земен празник, обичам! :))))