малка разходка днес. само до разклона с Бийч и обратно. вдъхновение нямам за повече. тъжно ми е и тясно вече. свобода и простор искам, а тези тук са само привидни, чужди, външни. широтата отвътре ми липсва, на моето тясно балконче и осемте ми сини прозореца...
познавам всяко цвете по дългия тротоар. щраквам набързо няколко кадъра. внезапен сив котарак разминавам и две сутрешни шумни косачки.
..а красотата е нищо, когато няма с кого да я споделиш. и съм щастлива като знам, че след само мъничко време някой далечен ще се събуди, ще си направи кафе и ще надникне в прозорчето ми, за да види къде съм била днес. и ще се усмихне заедно с мен. ако не беше този мой друг паралелен свят, сляпа да съм за всичко красиво наоколо.
казах ли вече, че искам вкъщи, за стоипърви път?
)
2 коментара:
Поздрав от паралелния свят!:) Чашата с кафе дими, а аз забравих да отпия... Не тъгувай! Красотата си е красота, а складирана у теб със сигурност трупа някакви хубости и умности. И аз съм си мислила, че благодарение на блог - света забелязвам повече неща и най-вече - искам да ги съхраня с едно щракване.Хуууубав ден! Не мисли, че не си свободна - нали имаш свободата да избереш? Прегръдки на трима ви!
уфффф, много бавно взе да се тътри това време... добър вечер на вас :))
Публикуване на коментар