Джин Маре

 Същи снежни човеци в снега на балкона, застинали статуи на екстаза, затрупва, но не помръдваме, гледаме отвисоко светлините на града, пием джин, надули сме Underworld, най-любовното тъмно е...

2024-та в стотина думи

 Седя сама в кухнята с чаша вино, слушам музика и гледам съседката отсреща готви чисто гола, навън е топло, почти пълна Луна и почти Нова година, и една огромна тъга по Морето...

Бахтало банго Васил, пожелавинав туке бут барвалипе, састипе, барвалипе и всичко най-шокар!

Ваканция!!! Отивам да закача мартеницата на цъфнала селска джанка и да видя Синеморския щъркел!

Огромни туфи нарциси навсякъде, напъпили момини сълзи, полета от избуял лапад... Из тревите по неасфалтираните улици нацъфтели лалета, като плевели. Жаби квакат в реката, всичко се събужда с песен. Камбаната вече бие по лятното часово време. Село Галиче, Северна България.

Не знам дали заради наводнението от септември, но анемониите ми в Синеморец вече са станали цяла поляна

Луксът да си сложиш чашата с кафето не на маса, а в трева

Най-после открих петунии, които миришат божествено и награбих колкото можех да нося. Сега ще ми трябват една купчина глинени саксии и ремарке с пръст. И да се върне лятото.

Пуснали сме си музика, сипали сме си... От време на време крещим с песента и като мина покрай прозореца се чуват ту птиците, ту движението на облаците...

Както си живеехме едно такова по градски монотонно, с учене на уроци и писане на домашни сред мирис на липи и още нещо... ваканцията на Яна рязко започна. От днес! За първи път, вместо да заминем при морето, отиваме да оберем черешите. Купих си специална зелена ленена рокля за бране. И сламена шапка, гумени ботуши...

Велека сутрин, слънце, море, лято

Събирам щастие

Първият морски букет, едвам го набрах в това изгоряло поле

Следобедна закуска щедри смокини - "Ядеш грях" - казва Вержи

"...по-нататък плува жена, а зад жената плава лодка..." - ражда се нова книга под жаркото слънце на плажа, в дебелите сенки на двора..

Светът е друг, когато слънцето е ниско

"Баби гледат море за пръв път"

Галавечеря: пет малки момичета седят под звездите на залива, четири се прощават с морето, петата остава, за да ги посрещне пак наесен.

Новите ми чашки за специални състояния - дъждовна за отлежал меланхолен коняк, зелена отвътре, за следобеди в тайни градини, синя за бяло вино на прозореца към морето и чинийка за резените лимони в джина.

Зиги Драгнев, София Копола, Вим Вендерс и Аки Каурисмаки

Специална селекция морски картички, за специални хора

Владенцето...

Захарчо...

Цъфтят сега джакарандите на Санта Круз

Утрото в Балкана

Дълбоко напукана, жадна земя. На дъното на язовира вместо жаби и риби - цветя и пчели.

Май ще се спи на балкона тази нощ

Рони царевица и храни кравите, меси кашкавал, язди коне, къпе се на барата... очаквам съвсем друго дете да се прибере довечера, след седмица при братовчедите в Алтимир.

Този мирис едновременно на прегоряло поле, предесенна гора и топло море... Пристигаш и първите хора, които срещаш ти казват, че си изпуснал голямото шоу снощи и знаеш, че това не е концертът на Ед Шийрън, чието име за първи път чуваш, а истинската природа, с буря, осветление, звук и всичкото най-красиво...

Шляпаме боси из топлите локви и спасяваме от удавяне цариците-мравки

Ето така е модерно вече да се ходи на плаж - без хавлия и с плажното масло в задния джоб

Минутка тишина

"Вела лови вятър"

Лекинко пристъпва есента

Пясъчните лилии на плажа на Велека

Райските листа

Райското време

Последната райска вечер - бар и кетъринг на скалите

И вкъщи си е Море

Из живота ни като богове...

Обича дъжда - въздушното ми растение, което живее в рапан. Ерна каза, че е пораснало, но аз, като всяка една майка, не мога да определя дали е така. Понякога, като духнеше много силен вятър, го търсех из другите саксии, но напоследък се застоя при ехото от вълните на морето. Прилича си някак и на мен, както всичките мои в цялата ми балконска градина. Днес се прибрах и някои - останали без листа вече. Заспива балконът, лека-полека...

Подредих си малък есенен плейлист, най-хубаво звучи по залез

Колет Райски ябълки от Рая

Последните дарове на черешовата градина са орехи

И Сандо пристигна с тромпета, купонът започва довечера в девет, в центъра на Берлин

Морските ми книги вече са около 150!

Пловдив. Всеки път като се съберем, разцепваме света от смях:)

В Кюстендил по Коледа вали Вълшеб

"Не мога да работя, непрестанно искам да съм до теб. Сякаш имам ново гадже, а сме заедно вече 18 години..."

"Виждаш ли, дори никой не ме търси по телефона. По-самотен и щастлив никога не съм бил!"

Иг

Разпалено обяснява нещо, свързано с политика. Не слушам, само гледам лицето, устата, съществото му колко е хубаво, колко е истински мъж за обичане.

Знам, утре ще ме попита, не, ще стане дума, че вече ми е разказал това, а аз ще гледам тъпо - нищо не помня...

 - Ти никога не ме слушаш - ще каже.

Винаги има едно пътуване на изток към края на декември, след което Новата година може да започне

Чайки и корморани в небето над Марица, залезът във водите ѝ. Разхождането по безцелни улици с любими хора, добавено към това, превръща Пловдив в град-море.

Огледалото

Погледни се 

каква си щастлива

Запомни се

такава

Из напоследък 4

сме само двама на света

живеем в музика и филми

готвим заедно

пътуваме с балкона

разхвърляме дивана

говорим с дни и нощи

заспиваме прегърнати

будим се

и пак

Аз, Вержи и Доктора

 Една жена върви до нас, докато разцепваме от смях нощта.

- Завиждам ви на смеха ви - казва няколко пъти - завиждам ви за смеха...

искам и аз

да мога

така

да се

смея...

Из напоследък 3

 Непознат човек ми подари цялата си библиотека с морски книги. Вече имам около сто и петдесет морета вкъщи. Понякога, като отворя някоя от тях, изпада я писмо, написано с красив почерк от човек, който вече не е между живите, я стара соц картичка от някой плаж. Много мило ми става, за момент сакаш и аз се превръщам в част от това семейство, което изобщо не познавам...

Из напоследък 2

 Влюбих се в планинска къща и я запазих цялата за дните около рождения ми ден. Но не, няма да вдигна голямо парти, ще си бъдем само двамата. Под един връх в Родопите, високо над света сами сред вълци, мечки, сърни и никакъв друг човек наоколо. Ще имаме джакузи, сауна, камина, но истинският лукс за мен е в съвсем друго - огромната веранда, тишината на дълбокия сняг, изгревите и залезите в краката ни, огънят на открито през нощта, милиардите звезди... 

Нереално е, но това място наистина съществува. Откраднах си тази снимка от страницата на къщата.

Из напоследък 1

Обходих Берлин, вървейки, с новите ми зелени кубинки. Бях на кино и на концерт, ядох дюнери в малки турски ресторантчета, пих джин на крак из широките улици, срещнах нови приятели и стари софийски легенди, вдигнах шумен нощен скандал на една пуста спирка, който завърши с прибиране пеша, смеейки се и прескачайки плъхове в малките часове на тъмното, бях съучастник и в наводнение. През цялото време снимахме една кукла как върви с нас из града, а когато не беше в кадър, краката й стърчаха от дълбокия джоб на Зиги. От другия неизменно се подаваше шише берлинска бира. Особено безумно беше в самолета, когато виждаш един огромен брадат мъж да  вади от раницата си кукла от соца и започва да си я снима как гледа през прозореца и лъчите на слънцето се отразяват в очите й. На входа на летището пък митничарят с голяма въпросителна в очите извади от ръчния ми багаж празно стъклено джобно патронче от ром. Обясних, че много харесвам тази прекрасна малка бутилчица, при което възрастната дама до мен, чийто багаж също разпарчетосваха заради някакви туби с мазила, прихна да се смее.  И така нататък.. в този дух. 

Сякаш за миг се завърнах в шантавите студентски години. И ми беше адски добре:)

Вайбър писмо от морето

Всеки ден сме в реката и увеличаваме разстоянието. Огромен кеф е. Фраш с птици всякакви.

Страшно е по селото. Димитровден. Има скари по тротоарите. Много е яко. Вече се бият.:)))

Ти си с нас! Носим те, аз поне, в душата си!

Толкова е топло и тихо!

В селото е лудница. Срещу железарията има скара. От 11 ч. На Митко, дето работи там, са му я спретнали. А човекът не пие, има подагра и е на диета. Ама нема значение.

Киро правеше скарата. Мустакът. Лино и Нена подскачаха там. Видяхме ги на отиване с лодката. Връщаме се - Лино и Нена замаяни по столовете, още 10 човека там окапали. Сенди Менди, ала-бала. Сега там е и Йона. С Ясен. 

Днес сто пъти карах Невена да ме развозва с колата, да гледам какво става. 

На Павлина също е страшно. Две маси има, фраш народ. Някакъв майстор руснак имаше, пиян-залян, всичките се опитваха да му говорят на руски. Петърчо и Руска особено. Ти руснак? Ти ядеш? Ти пиеш?:))))

А до нас, Лихмусови... Днес рязаха дърва и Баката и Жабата им помагаха. 

В момента се чува Край Босфораааа шум се вдигааа, лъскат сааабиии, щитовееее. Еееее Ааааа. Хахахахаха.

Аз съм се покрила, че затръгна ли.....

М.

24-ти септември.

 Ден за снимане на филми, казва Зиги. Жълти листа във въздуха и прах из цяла София. Замирисва на джоджен от балкона при всеки повей на вятъра. Яна танцува в сенките на следобеда върху мелодия от филм на Фелини. Нино Рота, кара я да повтаря това име, да го запомни, да го заобича...

24. 09. 2018

стар статус от фейса, преписвам тук, за да не потъне

...

 Заспиваш нощем по рокля или чисто гола, както дойде. Закуската е диня или пъпеш, по обяд. Следобедите са безкрайни разговори за всичко с мъжа, когото обичаш. Вечер с музика се пазиш от новините и други демони.

Лято.

Сутрешен етюд

Вятър в полите, 

млад циганин с каруца 

на плажа...

Избелели гуменки без връзки

 Да ядеш топло гюзлеме на бордюра пред баничарницата с цяла тумба момичета. Лятото се завръща, когато си при морето.