Home 24

новото ми същество вече се разлиства:))) 

порасна от долетяло семенце в една плитка саксия и издържа навън през цялата люта зима. изобщо не очаквах да оцелее и така му се радвам сега... скоро ще го пресадя в по-дълбока земя, за да издържи и на жегите, когато няма да мога да съм до него.

...

...после му взех шапката и я носих цяла нощ и заради нея всички се взираха в мен и се чудеха каква ли пък награда съм получила...

...а на сутринта гуцичек ни държа сметка къде сме изгубили розата:)))

снимка: СФФ

Картички от морето

Откривам сезона на балкона!

Една малка запустяла гара,

на която влакът спира само заради разписанието. Гара без вяра и бъдеще. Никой не слиза и никой не се качва. На гарата живее семейството на пенсиониран стрелочник. В близкото село поети копаят гробове. Прожекционист си спомня за пълни киносалони. Стар дядо търси любовната круша. Овчар мечтае за сладолед в ресторант. Фелдшер философ се грижи за възрастна самотна жена. Дванайсет пустиняци говорят за живота в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Филм мозайка, портрети от живота на селата в България, изповед на малките хора за големите неща – кравите, живота, вярата, смъртта, ползата от кучетата и мишките и нуждата от руси сервитьорки, Жан-Пол Сартр и екзистенциализма, речния риболов, старите врачки... и вятъра.

29.03.2017 ДОМ НА КИНОТО - 20.00 часа
17.03.2017 ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ - КИНО „СЛАВЕЙКОВ” - 20.30 часа

билетите вече са в продажба

"Пустиняци"

е дебютният филм на Зиги, който ще започне своя живот в началото на другата седмица с три прожекции на фестивала за документални филми в Загреб. "Селяни" са го нарекли там, макар да мисля, че хърватите няма начин да нямат по-близка до пустиняшката дума от тази.  На София Филм Фест ще има две прожекции - 17 и 29 март, като официалната премиера ще бъде на 29-ти в Дома на киното от 20:00 ч. И последно засега знаем за Брюксел, Millenium International Documentary Film Festival, с прожекция на 30-ти март...

Така де, и тук да изкрещя "На добър час!" на филма :)))))))))))) и да пусна линк към страничката му на сайта на ZagrebDox:

клик Tyk

земята ми торта,

кокичета ми свещички

слагам тук и двата днешни стиха на Байо й Зайо, за да не бъдат забравени никога:

и макове превземат дюните
и февруари става юни
снегът ще се стопи от думите
че има лято помежду ни

и неговата златна нишка
във теб на сигурно зимува,
та скоро, с радостна въздишка,
с вълните сини да заплува...

Home 23

във всяка тревичка, във всяко листо...

...

  Един яркозелен бръшлян блудства в мен, оплита се около ума ми и търси да прегърне някакъв свят. Някакъв тайнствен цъфтеж на рози и теменужки се извършва в мен и чувам как пъпките се разпукват и очите на клоните се отварят, а птиците пеят, пеят...
  Някакво тайнство се извършва в мен. И някаква Литургия...


Карма Нирвами

...

"Само близвай нещата."
..е днешният ми късмет в една стара книга.

а главата ми е пълна с веещи се в полето чаршафи, рокли и треви. скоро ще ги разпечатам на хартия и ще окача из цялата ни къща - само вятър..

...

сутринта в просъница чувам как се прибира една рибарска лодка. виждам в съня си браздата, която е оставила върху линията на изгряващото слънце в гладкото море... после отварям очи и постепенно и бавно тя се превръща в кола, загряваща двигателя си в снега.

...

Имало едно време едно малко Тати.

...

(любимата приказка в едно изречение на яна)

Маршрутите на Синемор

Ела, само ела с мен, за да ти покажа всичките възможни пътеки на това магьосано място...
Най-напред сутрин ще те събудя в пет, за да видиш изгрева на Слънцето, да чуеш баса при първата точка на появяването му и всичките му високи честоти, които не си и предполагал, че изобщо ги има и че могат да се усетят не от ушите, а чрез очите...
После искам да ти покажа всичките маршрути на това Море - на маковете върху дюните през май, на дивите незабравки по пясъка на Липите, на високите до рамо треви, на таралежите, любовно съскащи нощем, на косерите, които правят гнезда по стълбовете и пеят като падащи снаряди, на щъркела, влюбен в чайката от съседния покрив, на лястовиците под моста на Велека, на нощното небе, на залива с делфините, на лайките покрай къщата, на мащерките от горната махала, на клематисите и дивите люляци по Онази пътека, на ружите в контражур, на полетата и елфските гори, на облите камъни, на яйцата на дъждосвирците, които всеки ден наглеждам, на белите камбанки на спомените, на сандалите ми, шляпащи по тротоара в ритъм на мислене: обичам-обичам-обичам... , на гюзлемето под цъфналата липа, на орловия нокът, на гробищата, на Дървото, на пейката при Корабите, на извора и вечно пеещият над него славей, на залеза от Бункера, на устието на Велека, което всеки ден е различно, на скачащите малки рибки със златни коремчета, които храним с хляб, на кормораните, прибиращи се вечер в ято над морето, на овцете, които ни будят, на конете, които ни възхищават, на мухите, които ни гонят, на жабите, с които не спим по цели нощи при пълнолуние, на лилавите минзухари и гъбите по полето, на смокините и наровете наесен, на тревите с дългите коси,  на жълтите скали и на всичките онези невидими змии, които прокарват пътеки пред стъпките ни и ни учат
как
да
се
на
ми
ра
ме
за
ви
на
ги.

Home 22

голям късмет, че по график точно на нас се падна да чистим снега пред блока през цялата тази седмица, до неделя. съседът от долния етаж обаче, рано сутринта взел, че изчистил всичко, за физарядка..

какво си се нацупила - смее ми се зиги, иди изрини полето, като толкова ти се иска.