Всеки човек е артист

Отпусни се.
Научи се да наблюдаваш охлюви.
Посади невъзможни градини.
Покани някой опасен човек на чай.
Направи малки знаци, които казват „да“
и ги разпръсни навсякъде в дома си.
Сприятели се със свободата и несигурността.
Радвай се на мечтите.
Плачи на филми.
Люлей се високо колкото можеш
с люлка на лунна светлина.
Поддържай различни настроения.
Възпротиви се на това да си „длъжен“.
Направи го от любов.
Дремвай честичко следобед.
Дарявай пари. Направи го сега. Парите ще последват.
Вярвай във вълшебства.
Смей се много.
Къпи се в лунна светлина.
Сънувай диви, фантастични сънища.
Рисувай по стените.
Чети всеки ден.
Представи си, че си омагьосан.
Кикоти се с децата.
Слушай думите на старите хора.
Разтвори се, потопи се, бъди свободен.
Благослови се.
Освободи се от страха.
Играй си с всичко.
Забавлявай детето в себе си.
Ти си невинен.
Построй замък от одеала.
Намокри се.
Прегръщай дървета.
Пиши любовни писма.

Susan Ariel Rainbow Kennedy

превод: Емануил Видински

...

следколедното ни, предновогодишно меню:
сутрин, обед, вечер, нощ - палачинки с шоколад.
камембер, черен хляб.
и вино.

..

да, нищо случайно не беше. нарочно звъняхме на звънците долу и дори не изчаквахме някой да погледне от балконите горе. . беше се прибрал за коледа. минахме по улицата на голямата му любов, зиги предложи да звъннем...
и се разбягахме, както едно време, когато бяхме деца.

..

времето между коледа и нова година...
идват неочаквани приятели, вадим всичко от хладилника, отиваме изненадващо на гости, вадят, каквото имат... пием, каквото са ни подарили, правим мезета, каквито не сме измисляли досега... денят става нощ, нощта става ден. и през цялото време по главите и раменете ни се разхождат деца (и котка).

grounding

минах вчера през една галерийка в пловдив, която продава мои снимки. не ви ли омръзна да ги гледате на стената си, попитах.  не, отговориха, така виждаме небето.

 grounding нарекох тази серия погледи от земя към небе.

...

имаш думи-ръце и думи-крака

така зиги учи яна да танцува по свой начин

Орловият нокът

има една къща в синеморец, оградата й от край до край е обрасла с орлов нокът. и не е само там, ами гъста издънка от храста се е пренесла и превзела половината й покрив. ако успееш да намериш пролука, през която да надзърнеш в двора, виждаш нещо като тайна градина - избуяло и обрасло, но не запустяло, а някак нарочно поддържано да е такова.  всеки път, като минавам край нея, се чудя как ли се живее сред такова силно и диво ухание на горест и копнеж...

Леденият коледен венец

ще си го гледам, докато изчезне

Ледени хризантеми

Зимното ми букетче

от последния ден на ноември... набрах, за да си направя експерименти с лед, но ми хареса  така и си го оставих в снега. други неща добавих в кофичките за заледяване, чакам слънцето да тръгне към залез, за да светнат зимната ми балконска градина..

Меланхолия на чистата радост

Ема от Ямбол

Ema from Ziggy Dragnev on Vimeo.

ръцете ми по залез

Градовете и размените. 2

В Хлое, град голям, хората, които минават по улиците, не се познават. Поглеждат се и си представят хиляди неща един за друг, представят си срещите, които биха могли да имат, разговорите, изненадите, ласките и хапливите думи, които биха разменили помежду си. Но никой не поздравява другия, погледите им се кръстосват за миг и веднага се отместват, търсят други погледи, не спират.
     Минава момиче, което върти чадърче, облегнато на рамото й, но и закръглените си бедра. Минава някаква жена, облечена в черно, чиито години личат; очите й под воала са неспокойни, устните й тръпнат. Минават татуиран гигант, млад мъж с бели коси, жена-джудже, две близначки, облечени в кораловочервени рокли. Помежду им протича нещо, те си разменят погледи като линии, които свързват една фигура с друга, рисувайки стрели, звезди, триъгълници, докато накрая всички комбинации изглеждат изчерпани за миг и други действуващи лица влизат на сцената: слепец с гепард на верижка, куртизанка с ветрило от щраусови пера, изящен юноша, грамадно женище. Така тези, които случайно се оказват заедно под портика, за да се скрият от дъжда, или се тълпят под брезента на пазарището, както и онези, които спират да послушат духовата музика на площада, изживяват срещи, прелъстявания, съвкупления, оргии, без да си разменят нито дума, без да се докоснат с пръст, без дори да вдигнат очи.
      Едно похотливо трептение движи непрекъснато Хлое, най-непорочния измежду градовете. Ако мъжете и жените решат да изживеят наяве мечтите си, всеки блян ще добие лице, от което ще тръгне една история на преследвания, преструвки, недоразумения, сблъсъци, надмощия, и въртележката на въображението ще спре.

из: Невидимите градове
Итало Калвино

Леките градове. 5

Ако искаш да ми вярваш, добре.  Сега ще ти кажа как е построена Отавия, градът-паяжина. Има една пропаст между две стръмни планини; градът виси над празното пространство, вързан за двата върха с въжета, вериги и висящи мостове. Хората вървят по дървените траверси, вкопчени в конопените палки, като внимават кракът им да не пропадне в процепите.  Отдолу зее бездна, дълбока стотици метри, а по дъното й лазят облаци.
  Основата на този град е мрежата, която го поддържа и служи за преминаване.  Всичко останало, вместо да се издига нагоре, виси надолу - въжени стълби, хамаци, къщи във формата на чувал, закачалки, тераси, подобни на космически станции, мехове с вода, газови канюлки, въртящи се шишове, кошници, окачени на канапи, товарни асансьори, душове, трапеци и халки за игра, въжени линии, полилеи, саксии с висящи растения.
  Увиснал над пропастта, животът в Отавия не е така несигурен, както в други градове. Хората знаят, че повече от това мрежата не издържа.

из: Невидимите градове
Итало Калвино