цветче от цикория,

стръкче бял равнец,
малко жълто листо и
розово камъче

букетче
от последния ден на
юли

Гора от акации

имаме под балкона, заплитам очите си в клоните им непрекъснато..
преди десетина дни, обаче,  се удивих - една от тях беше цъфнала пак.

сега я погледнах - изсъхнала е.

....

но
първите знаци на есента са вече тук..

гости

дойдоха ни гости, седнахме на балкона, заговорихме, заваля дъжд, отначало ситно и тихо, после едро и бързо, закапа във виното и в мезето, разговорът обаче не наруши, нито позициите на телата ни, нито и на мислите ни... само косите ни станаха гъсти и набъбнаха и покриха с къдрици целия свят.

копрец и лападец

са ти напукани джуките
дай да ти стопля крачанцата
яж крастувички
сложи копрец и лападец в тенджурата
лобода
маре, слободен си
дуууу
много си сгодна станала, вале
диня и любеница да разрежем за гостете
я ше нги дам да разберат на тех
месечината се кокори


..все думи на баба. плача за нея всеки ден.

бордюр

седим на бордюра и сме в десети клас...

няма барове и няма кръчми. целият ни нощен живот е една дискотека
в младежкия дом.
и един бордюр.

...

толкова дълги са дните напоследък, че на вечерта си мисля за сутринта като за вчера, а вчера е вече толкова отдавна, че се учудвам как е могло това или онова да е било така близо, но да ми е вече на километри, на милиони години, забутано някъде в бъдещето...

Варвара в зелено

да сме голи на нашето плажче, да е кристална водата, да е вятър над морето, да са корморани по скалите, да сме си само ние...

...

Аз съм чаршафи
По вятъра
И небе
И ръката която
Пере
Която простира
Която
Прибира
И
Щип
Ки
Те
.
.
.

Virginiii

....

щастието да простираме бели чаршафи на полето с Ерна и да наблюдаваме как се веят по вятъра, щастието да слушаме дългият им плясък...  радостта после да открия този стих, написан от Виргиния Захариева под снимката, която пуснах във фейса...

Такъв хубав ден!

Ружи

виж, ружите цъфнаха, споделя ми ерна. ама наистина ли са ружи, питам ухилено. е как, аз от теб знам, че са ружи, възмущава се тя, на всички съм казала и даже ги нарисувах, а се оказва, че ти дори не си сигурна какви цветя са... после боря се включва - ама не, те ружите са едни съвсем други, с други листа, това изобщо, ама изобщо не са ружи, ай ай, излъгахме целия свят заради тебе, ясминооо:)))

...

и тревите с дългите коси цъфнаха

....

 .. и странджанската бялка, и тя. огромна и бяла, цялата на букетчета, с червено по средата. като я доближа за помирисване, обгръща цялото ми лице. ухае божествено

...

... а сме сами все още, липи, понякога вали, и сме сами...

...

но по някое време следобед,  когато стане непоносимо и много напече, зиги влиза в елфската горичка, слуша славеи, говори с костенурки и се превръща в самодив:))

морето ми

да те събуждат всяка сутрин жаби под прозорците и същевременно да си в небето с птиците... да усещаш с цялото си същество появата на слънцето, дори насън... да имаш съседи по гнездо семейство косове, да слушаш непрестанно песните на майката, на таткото, на малките... да наблюдаваш как расте бебето-лястовица на съседния покрив, малките щъркелчета на горната улица, таралежчетата в двора... да виждаш как пониква всяко ново цвете из полето... и всичкото това на фона на море. морето ми.

Цветове

като риба на сухо тези дни отварям и затварям уста, без да мога да изрека нищо..

...

да те лъхне морски въздух, докато миеш чиниите от вечерята... после да направиш двеста крачки и да седнеш на залива, под милиони звезди...

незнам как ще си тръгна от тук след месец

Полски букетчета

подреждам за изсушаване над леглото на зиги. шегувам се с него, че един ден ще се събуди момиче

Бели гущерчета

по стените на верандите  пеят като щурчета. малко таралежче тича в двора, павле му гали муцунката..  жаби квакат под прозорците, сякаш е пълнолуние. бели пеперуди на ята по цялото поле. звездите се виждат като от планина.
полудели бели мухи..
кукумявка кукумяка.
косовете срещу прозореца свирят като падащи бомби, преди да нахранят малките си, които са в гнезда вътре в електрическите стълбове и по цял ден жужат като пчели. един огромен стършел влиза в стаята и бягаме като обезумели...
паля свещичка за баба, душата й днес излита..