Дейвид

ни седем часа нагости днес. цял ден не млъкваме от приказки. удивителен човек, заплюл матрицата и почти загърбил цивилизацията. когато го срещнах, тъкмо беше напуснал Англия, за да заживее сам в село Таваличево, Кюстендилско.  "какво ще правиш на село?" - поинтересувах се много скептично, а той отговори, че има плътни планове за следващите шейсет години от живота си. сега - пет години по-късно - не е скъсил срока, само мечтите са се увеличили с много още идеи.

от първата ни среща помня още, че го попитах как така не му пречат нощните дворни кучета на съня, а той каза, че изобщо не чувал никакви лайове. е, точно това му трябваше. от онзи ден нататък  си търси земя, далеч от населени места, защото вече неможе да спи от кучешката дандания. то не бяха тапи за уши, не бяха гърмежи за сплашване на досадните животни. по едно време даже излизаше нощем да ги храни с огромна надежда за малко тишина.. нищо обаче не помогна.

...докато един ден не му хрумнало избавлението. започнал да си пуска на плеъра още по-голям шум, който да заглушава всичко останало... така заспивал нощем вече цели няколко седмици... :)

краднах си снимка от профила му във фб :))) а някога по-нататък ще разкажа всъщност съществените неща за този извънземен самотен идиот :)))

безсъние

тази нощ женската интуиция ни беше хванала всичките за ръце. от най-малката Гуцинг, през мен и майка ми -  до най-старата баба Цонка - почти не успяхме да мигнем по време на цялото тъмно... чудех се защо така, усъмних се, че нещо не е наред.. чак в сутринта разбрах - духът на най-малката бабина сестра - Спаса -  прелитал е бил за последно над нашия свят...

женското в нас е усетило душата й  като Пълнолуние. на фона на мъжкото сладко похъркване.

Goodnight Lovers

три години по-късно откривам начинът за спасение в онова чекмедже, в което има всичко.  вадя от дъното на боклуците му стария си CD плеър и учудващо, в него има батерии, които, учудващо, даже работят. нахлупвам големите слушалки и се потапям  в тъмнината на Депеш. моят свят единствено е музика, когато съм оголен нерв...

goodnight lovers... e последното, което измечтават ушите ми, преди да ме задърпа беба за  среднощни палачинки...

Новогодишна супа

..и се сетих за един друг последен ден преди сто години, когато бях сготвила бистра новогодишна супа, а Дремс донесе онова най-вкусно тирамису, в което ромът беше повече от всичко друго, дори от брашното... късметчетата с имена на песни и колко много се смяхме тогава, за да замръзне накрая усмивката ми при съобщението от Цецо, че е заседнал в асансьора на блока си в Люлин и няма да може да дойде при нас. били му подали през някаква дупка лаптопа и той седял и ми пишел в тъмното. така брутално ме излъга тогава той, а аз даже повярвах, без да ми мигне окото.

нататък нищо непомня от вечерта, освен, че се шляхме из нощния град. но и това е достатъчно за един хубав край на година ... :)

30 декември, 2013

пътуване към кюстендил. мъгла, закачена над полета от тръни. пристигам в низината и крещя на всички, че на крачка встрани е пролет навсякъде. не ме разбират. нямат желание да го видят - слънцето на дванайстия етаж. и аз не бих имала, ако не знаех колко е близо. .
мъглата всъщност е красиво нещо. и е много по-кратка от лятото. .....
 .......

 (всекиден по нещо да пиша. ако ще да е най-тъпото изречение, но ще подпиша с него деня си, от днес, от края на началото, така реших започвам сега, алилулуя :)

Неразделни

Отесня ми паркът напоследък, затова започнах да се скитам из квартали.  зяпам из дворове, бройкам надписи, целя се в балкончета и плаша гълъбите. така днес освен в Борисовата, из Лозенец се шматнах, къщи с покриви на хижи взеха удивлението ми.  и не само те...

много е красиво Софенцето, стига само да мръднеш в страни от центъра и да тръгнеш без посока... и ще ти се привиди и Лондон, и Барса, и Прага, и Нюрнберг, и Линц..... и Швиерадов Здрой.
важно и единствено условие обаче, е да вървиш към този край на улицата, който ти изглежда по-красив... ;)

та така. на турист се правих днес, ето резултата:

..а онзи поет с балтона горе е? ;))))

Home 21

седнала със скиекип и кафе в снега на балкона и сутрешния сумрак, чакам къщата да се разбуди за новите чудеса...става осем... радостен квик, скоростно обличане на грейки, шапки, ръкавици и Гуцинг на раменете на Цецо под падането на снежинките, пеша до яслата -  за първи път от много време насам. дърпане на снежни клони по пътя, замеряне с топки, кикот от високото два метра и половина мъничко човече  :))) светът е вълшебен днес...:))))

после дълга разходка из тихата бяла гора и усещане за Тук и Сега ....чак до "притихналите в дъното ми сенки" съм Земя...  :)

Home 20

листа за вледеняване ми донесе - покривка "съших" от тях, обаче. нито се бърше, нито се тупа, нито изобщо се вдига от масата, разлятото снощи вино даже не остави следи.

а сутрин, с кафето, живея и в други, миниатюрни светове...

Лед

Цецо го измайстори, аз само му помагах с материали за удавяне. отпусна ми накрая точно пет секунди за снимане, после си прибра съкровището в замразителната камера по най-скъпернически начин.

Home 19

ей така... "Хиляда дни в Тоскана" ...и пчели.
болестта ми носи уют. температурно отнесена съм, чета и придремвам, сгушена  в миниатюрното ни тосканско дворче на върха на блока.. а те жужат наоколо.
 

със заръка от Ан получих книгата, трябва скоро да реша на кого ще я предам нататък..

...и малко от нея:

"Може би е истина, че животът е търсене на красотата, на хармонията, която се поражда от смесването на нещата. Може би животът е търсене на отличителния вкус. Не просто на вкуса на някоя храна, а вкуса на даден момент, цвят, глас - вкуса на това, което чуваме, виждаме, докосваме..."

"Откраднала и половин питка хляб, и трите парчета салам, увити в кафява хартия, които той бил сложил в джоба си за вечеря - както обикновено не го било грижа какво ще яде тя за вечеря.  Тулия ги вързала в покривката за маса заедно с червената памучна пола, която вече й била малка, но прекалено я обичала, за да я остави, една нощница, която избелила на слънце и закърпила със съвсем дребни шевове, черната копринена рокля на майка й с подплънки на раменете, кръста, който висял над леглото й. И едно дайре. Тъй като нямала обувки, натрила ходилата си с оцет, изпънала сукмана си колкото може по-добре, сложила вързопа на главата си, сякаш ще го носи на градската чешма, и вместо това отишла на гарата. Хляб, кураж и едно дайре. Семена да отгледаш живот."

Всеки път е вълшебност

да влезеш в ателиенцето й. ако искаш да подариш на приятелка нещо хубаво, не й купувай просто шапка, подари й Гинка- да измери на главата й всичките красоти... да я прегърне, да се усмихне и да каже - още една дъщеря си имам, богата съм, много богата вече :)))

с Тануки днес се засякохме там съвсем неочаквано. това ще бъде новото място за всичките ни  Любовнослучайнинашисисрещи  :))))

...

покани ме на разходка из софето днес. приех половинчато.. кихащо и подсмърчащо следобедно ходене до рамото му.... отвори бутилчица ром в парка, смеене и дуднене на наши си  глупости под жълтия листак.... не повече. но

..за утре съм наред аз , дано по-малко грипави бъдем.

луди сме винаги.

Веселието под шапките

отдавна не се бяхме събирали и радвали така и смели се смели се смели.... :)))) вчерашната фотосесия трабва да се повтаря периодично, до такова единомислие стигнахме! подир два часа и половина фръцкане, си тръгнахме мнооооооооооооого щастливи, половината от нас и с шапки на главите даже :))))

а по-сериозните снимки - скоро, на страничката на Ги във фейса :)))))