неделя, 23 януари 2011 г.
вторник, 18 януари 2011 г.
петък, 14 януари 2011 г.
Пее
извънземни песни, сънува още световете, от които е дошла. когато плаче, мелодията е "ла-лааааа"... :)



последна нощ сме в болницата. всичко е притихнало наоколо, само приглушени детски песни от съседните стаи нарушават тишината...
част от най-щастливите дни в живота ми премина тук.
никога няма да забравя.
...
искам още да благодаря.
за това, че бяхте с мен и в хубаво, и в лошо, и ме държахте здраво да не падна. да - всички вие, които влизате и които пишете в този блог. знаете си кои сте. прегръщам ви и ви запазвам в лабиринта на сърцето си завинаги ...



последна нощ сме в болницата. всичко е притихнало наоколо, само приглушени детски песни от съседните стаи нарушават тишината...
част от най-щастливите дни в живота ми премина тук.
никога няма да забравя.
...
искам още да благодаря.
за това, че бяхте с мен и в хубаво, и в лошо, и ме държахте здраво да не падна. да - всички вие, които влизате и които пишете в този блог. знаете си кои сте. прегръщам ви и ви запазвам в лабиринта на сърцето си завинаги ...
понеделник, 10 януари 2011 г.
неделя, 9 януари 2011 г.
За ръка с малката закачалка
на шарена бебешка рокличка
заставам пред весело огледало
после си я купувам
отива ми
на мислите ми
:)
беба вече е в изходно положение. само се чудя как издържа така надолу с главата през цялото време...
...

"New Americans" - усмихваща снимка от новия брой на National Geographic.
скоро и ние в купчинката.
...
заставам пред весело огледало
после си я купувам
отива ми
на мислите ми
:)
беба вече е в изходно положение. само се чудя как издържа така надолу с главата през цялото време...
...

"New Americans" - усмихваща снимка от новия брой на National Geographic.
скоро и ние в купчинката.
...
събота, 8 януари 2011 г.
Градът
мъглата му
черните палта
неоновият нощен мрак
размазаните светлини
локвите
дъждът
чадърите
лицата от трамваите
през потните стъкла
искам си обратно
и калта му -
картини в нея
да рисувам
...
черните палта
неоновият нощен мрак
размазаните светлини
локвите
дъждът
чадърите
лицата от трамваите
през потните стъкла
искам си обратно
и калта му -
картини в нея
да рисувам
...
сряда, 5 януари 2011 г.
...
...!!!! ...моментът, в който избухва като мощна стихия - Love Me Love Me To The End!!!!!!!
ако си бях вкъщи, щях февруари да съм някъде из Германия на техен концерт... влюбена съм в гласа на Александър Велянов...
...........
.......
.
неделя, 2 януари 2011 г.
събота, 1 януари 2011 г.
понеделник, 27 декември 2010 г.
петък, 24 декември 2010 г.
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Две жадувани книги
долетяха при мен от България - "Зелено и златно" на Силвия Чолева и "Пясък и канела" на Александрина Георгиева. отварям страниците им и безпосочно зачитам. откривам се веднага. после затварям.
не смея да ги започна, за да не свършат...
...
иначе ми се плаче непрекъснато.
Коледа никога не е била моят празник.
не смея да ги започна, за да не свършат...
...
иначе ми се плаче непрекъснато.
Коледа никога не е била моят празник.
събота, 18 декември 2010 г.
2010-та бъркотия
всъщност започна съвсем по план, с очаквано февруарско пътуване до Лондон, нагости на Лидка и нейните шапки и смайващи истории за един друг свят на клоуни, артисти, стари грамофони и фестивали по зелените английски поляни

после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди

прелитайки над разноцветни покриви

люлеейки се в светлините

бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте

с други двама щури извънземни се открихме

при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни

охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе

а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата

после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...

...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...

втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...

а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...

...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове

караха сърф, скачаха със скейт



ровиха в тикви за Halloween

духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни


хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...

....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя

и сухи тротоарни красоти

^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи

за първи път участва и в училищна пиеса

отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)

.. и вече не остана време за униние...

защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)

после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди

прелитайки над разноцветни покриви

люлеейки се в светлините

бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте

с други двама щури извънземни се открихме

при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни

охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе

а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата

после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...

...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...

втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...

а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...

...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове

караха сърф, скачаха със скейт



ровиха в тикви за Halloween

духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни


хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...

....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя

и сухи тротоарни красоти

^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи

за първи път участва и в училищна пиеса

отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)

.. и вече не остана време за униние...

защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
сряда, 15 декември 2010 г.
вторник, 7 декември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)



















