Букет

билки от бабите на пазара - червен кантарион, жълт кантарион, риган и мащерка.


запарвам в джезве по едно стръкче от всички, после го слагам във ваза. истински вкус на поле в чая ми. и ефирност върху масата. седя на пейката в двора и обмислям как да навеся тези стръкове из моята си къща. хубаво е тук. всеки ден ям току-що набрани домати, краставички, чушки, кайсии, царевички, домашно кисело мляко и яйца. ненаситна съм да опитам колкото може повече естествА, а когато си тръгна, ще натоваря цял багажник, и така - всяка седмица. слагам край на пазаруването на отрови, поне за този сезон. надявам се някак да е и завинаги.

тук дребосъкът Йоан дърпа гащите, докато сърбам в този мъдър мисловен процес, с крака, натопени в леген топла вода.. мърка, когато му слагам в паничката, мляска насън като бебе в ръцете ми, сутрин мощно засмуква Големите мои Дебели, Меки, Сочни и Топли уШи, ако успее да се промъкне незабелязан в леглото ми :)

Мързеливо следобедно в Кюстендил

на стъпалата на магазина
сокът от нектарини
разтича пръстите ми

с Дейв мълчаливо гледаме в транс
как художникът Winamp развихря
своите цветности върху гласа на
Lou Reed

така довечерта
седим и плуваме
в телевизията
от папка "Марули"
която разбърква мозъка
с всяка песен

утре пак
в моята пещера ще е
хладно
отново го каня на кино
темата ще е Ник Кейв, Депеш, Флойд, Ривърсайд,
Едит Пиаф, Лед Зеп, Тъксидомуун
и каквото още се сетя да проверя
как звучи
в картини

а той ще донесе
боровинки

................................

................

на фона на това безвремие напоследък пускам линк към безметежната история на benjy, която получих от Дремс, както и сайта с пътешествия на Юри Ворошанов, за който Влади ми продъни ушите днес пак ;)

да изгрухтявам

срещу нощните кваколуния с Дремс, да се проваляме със стил много пъти, да пеем фалшиво Арлина в Лавеле /ех, минало незабравимо../, да се събудя учудена посреднощ в прегръдката на Цецо на някоя пейка с прилежно събути обувки под нея, или сутрин под огромния шарен юрган, опънат под звездите на къмпинг Смокиня, или пък Варелчо да спи с раница на гръб на тротоара, или пък Дада да се търкулне в канала на Лодките... също да ровим в изхвърлените покрай кофите книги, после да четем откъси от тях на бара при Танук и да се смеем много, да се смеем...да дъвчем желирани жаби със стоплена на парното бира специално за мен....да пишем стихове върху кочана със сметките и да вдигаме "наздравица за целия рейс" :)....

това са само част от малките не-важни неща в моя живот, които обаче мисля, че е извънземно важно да запомня, затова и ги пиша сега тук. по условие трябваше да са шест, но всъщност така и не ги преброих :)

..а то е поредната блогърска щафета, поканата за която дойде при мен от Рос преди около месец, но някакво лятно празноглавие ме е обзело напоследък, "едвам се навих" най-сетне да драсна нещо.

сега обаче трябва да накисна други шест да си признаят какви ги вършат, вършели или ще ги вършат....и това ще са всички, които случайно или не, са прочели този пост. нека вИ :))))

Еееееееееххххх.....

Наказанието ти е

да стоиш в ъгъла! - изкрещях, повлияна от някаква книга за възпитание на деца.

- Добре. - отговори Ясен - ще си взема нещо и ще си играя с него.

- Забранявам да си играеш! - продължих в истерия аз - Играчки не се позволяват. Ще стоиш сам. В ъгъла. Десет минути.

- Тогава ще си пея - каза той.

...не го наказах. обичам такова мислене :)

Остров Santa Cruz

и първото ми качване на каяк :)

.........................

тръгваме по тъмно, за да стигнем навреме за корабчето, което отплава от Санта Барбара в осем сутринта. слушаме Флойд по пътя. още незнам, че тази музика ще пасне изцяло на мястото, към което сме се насочили.

пътят с корабчето е истинско приключение сред огромните вълни. седнали сме в най-откритото място, за да виждаме по-добре. голяма грешка. въпреки това е забавно да балансирам, стоейки, хваната здраво за метална греда, а целият свят под мен да се люшка :) смелчаците, които останаха на откритите пейки, се оказаха освен под небето, и под вълните :)

времето обещава буря. пък ние сме тръгнали да караме канута...хмм

задминаваме пеликани

за тези мързели - морските лъвове - няма лошо време

слизаме на острова с надежда за слънце и спокойно време

подредени в линия, разтоварваме целия багаж като щафета

малка разходка, докато пристигне следващата група. братовчед ми Цецо и жена му - Малис - бързат напред.

много е сухо наоколо, не случайно са забранили паленето на огън в целия остров.

косата на Малис има цвета на тревите :)


на този камък се снимаме всички. Цецо и Малис са в моя фотоапарат :)

Съквартирантката ми по палатка - Поли от Русе - много прилича на бившата ми съквартирантка Ради от Русе. тя на свой ред споделя, че аз й приличам на нейната приятелка Ради от Кюстендил :) изобщо, неслучайните съвпадения този ден са много :))



кратък обяд, преди голямата обиколка из острова, която сме замислили. освен китарата на Владо, имаме гайда и кавал. гайдата не успявам да чуя обаче. Жоро свири на нея рано другата сутрин, когато аз вече карам кану :)

силен вятър брули отвсякъде, но нали сме тук, за да не стоим на едно място. потегляме в колона

представям си тези хълмове зелени, през май...

Santa Cruz е най-големият от островите Channel Islands. следващият остров се вижда като мираж в синия лазур
няма начин да не заснема и някоя сянка :)

гледките са вълшебни

Марянка пак е мигнала :) носиха така детето през целия преход. герои :)

яхти на котва в далечината

пътеките на острова са бели, кафяви и черни. в силно изразени цветове.

дърветата са малко, но пък са образували красиви горички.

най-красивият залив, който видях

залез в маслиновата гора


тук един тюлен изскача от водата в опит да хване птица, а ние сядаме за почивка преди връщането


дълъг е обратният път. напечени от слънцето, обрулени от вятъра. вървим с надежда утрешният ден да е различен...

сутринта се будим в друго време и друг свят! слънце и тих ветрец ни чакат усмихнати да се метнем в канутата :) в седем часа първата група вече сме на крак. тук третата група стяга жилетки и каски в готовност.

Влади иска пак ;)

заснемам първото влизане на Поли в кану. за Жоро не знам

ето ги вече в открито море. трябва да се придържат близо до брега.

заливът с канутата отвисоко

чудни неща за разглеждане има. и надводни пещери - за минаване през тях. и входа към ада открихме, плътен грохот отекваше в него. не посмяхме да влезем, само надникнахме :)

Цецо и Малис пак.


две канута излизат от пещера


прозрачната приказка - вода

Влади все изостава. прави чудни пейзажни кадри


водораслости

Малис


вертолет прелита над главите. махат ни с ръце. кацат наблизо.


голяма колона от хора и раници на прибиране. правим пак щафета с багажа.



в краката легнала най-сладката умора. главата пълна с хубави мисли. душата лети :) До нови срещи!

историята на голям екран и slideshow

Ваканцията

разпусна коси и тук :)


...и заподскачаха радостни дупета :)




Явор успешно завърши детска градина :) със златен медал и грамота. наесен ще бъде първокласник, в същото училище, със същите деца.
учителката им се усмихва така около тридесет пъти във всеки край на учебна година. при това - доста естествено. "те - американците - са тренирани да се усмихват" - заключва Любо, когато споделям впечатленията си.



Училищата ме изненадват тук, обаче. приличат на бункери. класните стаи нямат прозорци, само врати.




за компенсация на това, вътре е много весело и шарено



учителките също ми правят впечатление с удобното си облекло. ходят по джапанки. често и с анцунг.
...........................................
................................




мислители Ясен и Явор. нагости сме на укята. преведено от врачански укя означава вуйчо. но всички наши приятели укЯта го наричат тук. нищо, че е само мой и на братишка всъщност вуйчА :)




много цветя и билки в предния двор на къщата му




и доматките на Малис - в задния :)




още небета край кея на Хънтингтън Бийч, където всеки ден караме колелета




скоро ще имаме соушъл секюрити номера.


"- мамо, за какво са ни тези номера?" - пита Ясен
"- за да имаме право единият да работи, а другият да учи безплатно, ако поискаме" - отговарям - "аз си избирам да уча дизайн на шапки" - смигвам му - "а ти каква работа си избираш?"
"- аз ще продавам сладолед!" - крещи възторжено Ясен.

после се замечтаваме - всеки с идеята си :))))