Death Valley, Zabriskie Point, California

Долината на Смъртта - огромна пустинна протяжност, излегнала се на картата на Калифорния в разстояние на 3,3 милиона квадратни метра площ.


пътуваме часове наред през този почти лунен пейзаж



трудно е било оцеляването тук, прекосяването на долината в миналото може би е отнемало седмици. жегата е непоносима, 50 градусова през най-големите горещини.

ниски храсти, треви, пясъци, скали....и тук-там по някое Joshua Tree разнообразява пейзажа

също и товарните влакове. залепили носове на стъклата, гледаме бавното разминаване на дългите им гъсеници

пустинята странно очарова и с пустинните си градчета

минаваме бавно през Ghost Town - стар изоставен миньорски град.





разбирам, че сега има къмпинг там. чудя се кой ли ще поиска да остане за повече от един поглед време...

още едно градче, заспало под слънцето. не запомних името. видът му обаче е спретнат

Zabriskie Point. тук Антониони е направил своя филм. Пинк Флойд са добавили музиката.

времето сякаш е спряло. като в забавен кадър е всичко наоколо...

объркването по пътя ни накара да преминем през точно този полусън. радваме се, че се случи така. възхитен от пустинята, погледът обаче започва да търси зеленото, към което сме се запътили... (следва продължение)

Route 66

знам, че изобщо няма да заспя тази нощ.
утре по изгрев отлитаме.

странно е да имам в паспорта си IMMIGRANT VISA.
не, няма да остана там. поне не точно сега.
но е хубаво, когато съществуват повече възможни пътеки за поемане...

а пътуването по Route 66 от Торонто до ЛА засега остава мечта :)

прегръдки на всички, ще се видим септември!

Чичо Кумашин

така го нарекъл брат ми като малък.
един от най-големите чушколюбители, които познавам.
на младини винаги в джоба си носел по някоя люта чушчица, и когато бил облечен в костюм дори. сядал на масата в ресторанта, вадел чушлето и една запалка, после изпичал на бавен огън. внезапно пикантната миризма карала всички носове да затършуват наоколо. голяма атракция бил. не един любопитен език е подпалвал с лютотия :))
снощи бяхме нагости. 60-годишнина. спомени...чушкови, всякакви. смях.
свирили с баща ми заедно в духовата музика. той на флигорна, бащата - на тромпет.

чичо ми Румен също бил свирил с тях. на нещо пак такова, забравих му името ....дванайсет години издувал бузи, после се влюбил.
мадамата обаче рекла, че като свири, устата му прилича на кокоши гъз.
оттогава не е и пипнал инструмент.... :)

Танго

"...за да запазя спомена от едно танго ..." - така започва цялата ми блог-история. ето че и дойде времето му на това Танго, настроението му за разказване.

снимките са на Борислава. сватбата беше на Юлиян и Любка. обедна. огладняваща за подвизи по-късно. тръгваме си от ресторанта с неясна идея, че незнаем накъде отиваме. и изведнъж, иззад ъгъла, се натъкваме на него - циганина със златния зъб и акордеона.


свири....Танго. достатъчна причина да не помръднем нито метър по-нататък.

тротоарният танц на Боян и Цвети между колите, под колоните на бившите валентини....изумява случайно преминаващите. спира ги и ги усмихва. топлонеделно.


бяха тръгнали да се преобличат. забравиха май.


танцуваме така почти досреднощ...

тук се обаждам на Цецо, казвам му колко е хубаво. той обаче има работа, не му се идва баш сега. май не му се и вярва, че така се веселим. Сонка отпреде се кълчи...

с Румен сме неотразими. аз приплясквам, той налива капачки в устата на нашия акордеонист :) ...после сядаме на Гарибалди, да погледаме нощна София. ...и заспиваме двамата пиянски прегърнати в една саксия.....

Дада

моето мъжко момиче стана на трийсет и пет :)

и много много много го обичам!

НИК КЕЙВ

потърси очите на всеки един от нас, с енергията си отприщи реките ни ...и остана завинаги Тук, Вътре...

няма да пропусна вече нито едно негово турне. Нико...га.

The Ship Song - Солун, 6.06.2008

Хвездичка и Замичек

така се нарекли, когато
се срещнали.

после
той заминал.

забранил й да го изпрати.
забранил й да
плаче...

изпълнила всичко.

но вече неможе да спи
от очакване...

........................

..и едно "НЕЖНО"
на Яна:

"колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето"

не минавай под дъгата, а пътувай по нея.
Честит рожден ден, мое мило прасе!

из: Утрините на счупения телевизор

така изглежда една от тях.

саксофонено-джазова.

рошава.

съботна.

...

в света на morven всяка снимка е част от приказка, която измисляш сам

Морето с парфюм от мащерка

ето го

съвсем истинско е

...

моята племенница

- Кое е най-красивото животно? - попитала Деница.
- Гепардът - претенциозно отговорила майка й след известно обмисляне на нестандартния въпрос.
- На мен пък най-много ми харесва Кравата - заключило детето.

горната снимка не съм правила аз. тази обаче е моя - Любопитко тук надзърта на една Акула и вероятно я сравнява с Кравичката по красивост :)



...а "племенница" е една много смешна дума. сигурно произлиза от далечното минало, когато хората са живеели в племена и всички са били племенници едни на други :) не че сега не живеем племенно, но си имаме по-изтънченото понятие за това - "общество". и когато всички са се нарекли така, сигурно някое малко момиченце е поискало то пък да си остане от племето пък!
и е тропнало с краче.

...

вечерният дЖинц под чадъра на Дремс на пейка в борисовата дойде като опровержение на самотата, която ме е обзела напоследък....

а главите ни
в
стряхата на
чадъра
си мислеха че
дъжда
вали
само за да усещаме
мириса
му
с дългите си
носове

родил се
там някъде около
диворастящите марули на
очакването
за новото
всичко

водораслости

намерени на пясъка.
каквото и боклуче да откриеш, изхвърлено от морето, все е удивително красиво...

Milonga de Amor

на разсъмване...