При Земята

...защото да отидеш при Морето означава да отидеш при Земята...

Март

...

люлея се на стола и гледам как трупа над палм спрингс. после премествам поглед върху клоните на брезичката, след това из тревите и мъховете под нея. синеморските камъни и клони, мидите и рапаните... затрупва бавно и едва покаралите хризантеми, кълновете на житните ниви, туфите кампанули и маргарити, храста на лавандулата, стъблата на джоджена, спящите още костилки от арменски кайсии, луковиците на кукувичите гроздета...


 всяка саксия е тайна градина сега

Подариха ми гердан от чушки

и букети от магданози, лалета и сухи треви. напрегръщаха ме хубаво. дадох първите си автографи. хилихме се гръмогласно и изпихме цялото вино - това е да ти дойдат на изложбата любими приятели. по-хубаво е от рожден ден, каза ерна и ми поднесе най-красивата чаша, която съм имала през живота си, със стих от г.г.:)

"...и всичко, което
 не бе,
 ала беше,
е там."

 на дъното на чашата.

Последен ден в Пловдив,

после местим изложбата в София при Ники Табаков. Откриваме в Сряда, 21 февруари, фотографиите ще са там до 6-ти март. Галерията е "Лампион", ул. Кракра 2 а.

:)))) йо-хо-хо и патронче джин!

...

Един прекрасен мъж прекосява централната улица на Пловдив, сложил подмишница голяма дървена рамка, а от нея, неопаковани, се развяват рокли - първата откупка още преди откриването на изложбата... Виждам го от прозореца на колата, с която минаваме покрай него и сме нагъчкани пет ухилени жени, на път за поръчания предварително квадратен километър Гайо шоколад с морска сол...

нататък нещо такова...

Предпоследности

Редактирам сценарий за документален филм, в който има и мои истории, подготвям софийска изложба и тя ще бъде подредена в галерията на един от най-лудите хора, които познавам, билетите за "Пустиняци" в Сиатъл са разпродадени предварително, в края на житния пост Зиги ме обижда с: "а ти бре, погледни се каква си красива", децата ми са здрави, с тялото си усещам как иде пролет и вече ми замирисва на море, а там са планове за пленери, дълги разходки и много непредвидими в красотата си дни... и "няма причина да не ни е вълшебно", както казваше Ина Григорова...


също малко следпоследности да складирам тук:

това възклицание на Етица:

Точно се унасях след спокойния разговор с Иванка Могилска и изведнъж чувам звънливо гласче, бързо се разсъних и тръгнах с него по тънките пътечки, покрай скалите, в гората, на поляната с цветята... дори пих кафе по изгрев с него, накрая ме облече в дълга бяла рокля, остави ме на скалистия бряг, да се слея с необятния тюркоаз и си тръгна пак така звънливо, както беше дошло...

 ..и, да, поводът за него, заедно с думите на Кармен:

Косата му е на клечки, смее се високо с беззъби устица, ходи с бездънни ръкави и току се поклони: този път изсипа пясък, за стъклени часовници, хронофагите ще са щастливи. Из гънките изпаднаха и две момичета: в очите на едното лодките прибират платна и лягат на дрейф, слушат, захлас. Другото превежда хора между горния и долния свят и знае: любовта е "онова чувство, което изпитват мореплавателите, тръгнали на път"...

....

Също и линк към интервюто за сутрешния блок на радио Хоризонт в Пловдив, което завършва с Пепино Галиарди:): Тук

...

Ти си просто кихналата майка, нали? А каква ти е ванилията след Велислава?.. Щото на поканата написах: Мама. Ама може и такава ванилия, нали?

10 февруари 2017
Яна на шест

Жито

накиснах за покълване, за февруарския житен пост. пълно с камъни и с други, непознати за мен семена се оказа, обаче. смених го с лимец, той поне беше чист и пресен. и понеже житата вече бях съживила, сложих семената им в плик и наръсих, където видях чиста земя из града.

цял килограм имам още от него, ще го разпръсна малко по малко. а лятото най-ясно ще проличат нишките на движенията ми, по златните ниви, поникнали в моите стъпки...

.. и ако някой някога ме попита къде се разхождам, за да ме срещне случайно в града, ще отговоря: "следвай житата".

:)

Ти си простряла завинаги,

изкоментира онзи ден Вержи по телефона. И наистина, като си погледна вече почти готовата за отпътуване изложба, логично стигам до извода, че доста се напростирах из полетата през тези няколко години. Но все пак, все пак мисля, че имам още накъде. Или поне още един просторец да просна за сбогом... защото е замислен вече, и малко по-различен от всички.. за към средата на май:)

Та така - да кажа и тук - за първи път отпечатвам мои фотографии на големи размери и мисля, че ми се получи хубаво. Каня всички приятели, това ще е първата в живота ми самостоятелна изложба. Простори, вятър, макове и тревуляци са в основата. Много се вълнувам..

Пловдив, 29 януари - 19 февруари, галерия Лабиринт.
Ще открием с джин, ще закрием с торта. Носете си летните рокли и шапки!:)

Мама

спи сега на един от двата големи дивана в читалнята на парижкото летище. изпусна самолета днес, ще хване същия полет утре, към ел ей. отначало се притесних и ми стана много тъжно, че такава болна и кашляща се налага да изтърпи тези странни условия, но после се замислих - отдавна не е имало в живота й такова приключение, а и новият й "студентски живот" започва съвсем в унисон с младежкото неглиже.

разгледжам в гугъл санта круз и си измислям океана. вместо нея, заради нея. следващият месец ще "живея" там:)

Deja vu

на събуждане в първия ден на Новата: правя сутрешно кафе и гледам от прозореца как Красето мие чиниите от снощи  на външната чешма на двора, облечена в тънка лятна рокля. морето се синее, вишните цъфтят...

ставам после и виждам  - на мивката, подредени и измити - чиниите от снощи,  точно по нейния начин, и вилиците сложени да се отцеждат в буркан. правя кафета и ги чакам да се събудят -  спящите ни внезапни новогодишни гости, с които морето може да те застигне навсякъде.