2015-та в лица и муцуни

да, чак сега се наканих за миналогодишна "равносметка", чудя се откъде да я започна, обаче..

ами, нека да е с море, разбира се:)))

букетчетата над верандата на Ерна, морето с лайките и градът на джужетата отварят завесата

свалихме обичайните жълти пердета и накачихме разноцветни шалове по прозорците на ернината стая

Пъпешка на фона на изпитите бутилки

Тарас сади домати в двора

с Ерна му помагаме, доста нескопосано:)

с реколта от две тикви после горди

рожденденят на Зиги

също и на Вени

също на Калина

също и на Дари

Сандра зад бара

Байо, разгърден и бос, както винаги

 


...


Хриси, Филип, Агнеска...

Мая

 ........

.

guess who? :))

 и Боря с трите мекици по плажа

.....


арменска вечер с магданозени кюфтета се завихря тук

три на кораба

Тита

Владо, който изтри бразилските си снимки, за да отвори място за синеморски

и сомнамбули

Зайо и Байо

и малко аз и море:)

баба, мама, Яна, татко, Ясен и Вики

и аз междувременно станах на три:)

есента вкъщи

и Рос в есента

заснемането на филма на Ант, където имам мъничка, но съществена роля:)

Галето и Гина

и между сергиите на младост

един букет от кленови листа и първият й автограф от Г.Г.

с Рая и зелените крокодили

и приказката на Музейко

Петя

(снимка от страницата на литературния фестивал)


Мария Прекрасна

и две принцеси на литературен фест (снимка от страницата им)

на базара с шапките

тук Гина ни учи да шием. не бяхме отличнички:)

Елена

Джождон Рипонче

Ант, Георги и Калина - снимка за наградата Джеймисън за филма "Гинка"

и моята снимка, на изложба в НХГ

Ерна предколедно в София, организира срещата на тайно място:)

после хаосът в офиса на Тонка и един патладжан

Ерна и Лени в турския ресторант на Пловдив

пия вода от златен ритон

и дядо Здравко с трите му ритона

с баба Рая

танцува...

Укята и Ясен в канадска борба

Кюстендил

 ................

 ..
 .

Хляб и Вино по Коледа

иииии какво ми остава да кажа за край, освен Честита Нова Година:)))

Да живееш с кинаджия

тъкмо, когато си изчистил цялата къща и се събуждаш в неделя с доволната мисъл за кафе на подреденко, отваряш вратата на дневната и съненият ти поглед попада на разположен в средата статив и върху него камера, насочена към котето, което се разхожда по рафтовете и бута с трясък на земята всичко нестабилно, изпречило се на пътя му, а детето, по пижама, услужливо му помага. успявам само да изкрещя "аааааааааааааааааааааааааааа!", миг преди и кутията с билките да полети надолу и наобратно, но режисьорът, стреснат, пуска камерата и хваща кутията, после се хваща за сърцето от уплаха и тича на балкона да диша въздух.
див кикот от моя страна, докато си правя кафе, после сядам на първия ред да погледам продължението на олелията..

неусетно в главата ми се завърта израза "аууу, голяма мес сте направили"
и с него
отлитам
за
калифорния..

...

какво слушаш,
това да не е тъжна песен?
или е весела песен?

или те просто се обичат

яна

С "Есента на Велла де Белла"

... ме изненада вчера Лино.

и наистина такава е - копнежнена в лилаво - есента ми.

Краят на октомври,

изоставеното лятно кино, Гинето и кокошчиците...

Като от някакъв комитет по вълшебствата сте - каза Кармен:)

Съблазни и въздържание

"Който е тръгнал заради Гюргини, на Иван Асен 6, ще застане долу на улицата под балкона и ще  изсвири сигнала - една октава: ту тиии.. Който я чуе от вкъщи горе ин  Гюргини, отвръща: ти туууу"...

"Тия работи се раждат спонтанно в едно малко градче... щом луната е хубава, щом е мека пролетна вечер, значи непременно някой ще пее от Света Троица.  Първо може през деня да бъдат малки момичета, които идваха тука да си пеят, защото това беше необходимост на човека от ония години - да пее. Обущарят пееше, шивачът пееше, жетварите пееха, децата пееха, леля Гуга пееше, всичко пееше...а тоя завой го взимаше с песен касапина чичо Георги... и всеки, който си е пивнал, се прибираше със своята песен..."

един прекрасен филм за Гюргя Пинджурова с режисьор Здравко Драгнев

Ема

от два дни замърка в живота ни. върти уши и опознава шумовете на къщата, надзърта през всяка дупчица, помирисва... сутрин, докато роня зърната на нара, се гали в краката ми, а името на картината е "нарвана с котка"...