Умопомрачения

неделя, 16 октомври 2016 г.

...

Когато започнеш да не усещаш миризмите на твоя град, значи е дошло време да поживееш някъде другаде.

/Ясминска теорема за огладняването/

петък, 14 октомври 2016 г.

помня как в една топла вечер на август от входа на високия блок до детската площадка първо се показаха гърбовете на няколко маси, веднага след които се заклатушка цяла процесия най-автентични столове, щайги, фотьойли, диванчета, табуретки... всеки комшия от входа беше помъкнал навън любимото си седало. цялото това обзавеждане се центрира на поляната пред блока, подреди се, после се запали огън, сложи се една решетка и върху нея зацвъртяха пържоли, кебапчета и кюфтета, а масите се отрупаха с пиене и салати. голяма глъчка настана, пушекът се стелеше над цялата детска площадка, децата си палеха пръчки от огъня, хората се радваха шумно, а пък аз се зачудих дали само пред този блок се случва такава пищна дандания. когато обаче надникнах зад съседния, ми се разкри същата картина.
оказа се, че цяла мусагеница точно в този приказен момент от лятото се е изпълнила изведнъж, като в магия, със собственоръчно скалъпени едноминутни ресторантчета, кое от кое по-чудати и ексцентрични... и не, нямаше национален празник, просто петък вечер - достатъчен повод за всечовешко веселие, който както си го изфантазира.

......

всичките тези мисли ме връхлетяха днес, докато се мотаех из квартала в октомврийския топъл следобед. и, ха! поникнала нова едноминутна... читалня?:)

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

история от борисовата гора

неделя, 9 октомври 2016 г.

нежността е гъба в борисовата гора

вторник, 4 октомври 2016 г.

Ваня

имате пратка за мен - казвам в еконт. я да видим, рови в компютъра си момчето - картина, нали? незнам, отговарям, нито знам от кого е, нито какво е...
пуууу, развалих изненадата, тюхка се той, а аз вече прехвърлям наум имената на възможните ми любими рисуватели на картини...

пък то не едно - цели четири сини съкровища, изпратени ми от Пъпешка.

даже вече знам къде ще ги сложа:)

сряда, 28 септември 2016 г.

из пробните на магазините

върху диваните на мебелните къщи
по стълбите на всичките етажи
в небостъргачите на младост 4
емпайър стейт и люлин 10

на всяка страница от книгата
на масата във кухнята (разклатена)
върху пералнята а после до хладилника
преди излизане във коридора с якето
из полупразни кафенета и следобеди

в издрасканите полутъмни входове
в претъпканите автобуси вечер
из паркове зад паметници и дървета
под клони облаци небета ниски
в пресечките на всяко изречение

те исках

Г.Г.
"Там, където не сме"

неделя, 25 септември 2016 г.

ябълки и топла зима

петък, 23 септември 2016 г.

Едно венче от лайкучки

сложи началото, някъде около седми май. после се натрупаха всичките други - мащерка, бели камбанки, липа, маслодайна роза, жълт кантарион... и лавандулата, която пристигна, увита в чаршаф, чак от пловдив.
когато септември се върнах в синеморец, ме чакаха всичките, точно както си ги бях оставила под стряхата на лятната кухня. много приятели се извървяха под висящите букетчета през този месец... вълшебно беше и щуро и понякога доста безумно:))) и съм сигурна, че напролет като се върна, пак ще са там, но ще ги заменим с други, пресни цветя...

"мамо, кога ще дойде зимата?" - пита вече яна. и се хващам, че и аз я искам.

S

четвъртък, 22 септември 2016 г.

тишина отвън, отвътре музика..

пиано

вторник, 20 септември 2016 г.

една жена опитомява бурята,

дълго не помръдва от ръба. после бавно по пътеката надолу вече носи само
дъжд и вятър

понеделник, 19 септември 2016 г.

събуждане

розови облаци, отразени в гладкото розово море.
мирис на цъфнал орлов нокът, кипарис и водорасли.
звук от пълна тишина
с песен на скорец.

неделя, 18 септември 2016 г.

...

картинката е следната: зиги ме праща за вино и хляб, по пътя срещам калина, тя ме мята с колата до магазина и се връща, за да отвори синия ключ, после аз се нося по нанадолнището с в едната ръка хляб, в другата - вино и сядам на бордюра, идва една мацка и сяда и тя и ми обяснява, че напоследък много се е подула и се харесва само като е гола, а като се облече ставала дебела, после, както си говорим, минава един кон по улицата, ей така отчетливо и бавно трак трак трак, поклаща русата си опашка... после отварям виното, сипваме си, калина реже от градината хортензии и прави букет за фернандо и йона, а аз съм легнала на възглавници и си говорим за женски книги и филми..

накрая слизам още по нанадолнището, а то отдавна вече станало тъмно

и минавам покрай синьо лято и те ме гледат как плавно се нося и се шегуват - а това кога трябваше да го занесеш, ме питат

ми май по светло излязох, само да изхвърля
боклука...