ябълки и топла зима

Едно венче от лайкучки

сложи началото, някъде около седми май. после се натрупаха всичките други - мащерка, бели камбанки, липа, маслодайна роза, жълт кантарион... и лавандулата, която пристигна, увита в чаршаф, чак от пловдив.
когато септември се върнах в синеморец, ме чакаха всичките, точно както си ги бях оставила под стряхата на лятната кухня. много приятели се извървяха под висящите букетчета през този месец... вълшебно беше и щуро и понякога доста безумно:))) и съм сигурна, че напролет като се върна, пак ще са там, но ще ги заменим с други, пресни цветя...

"мамо, кога ще дойде зимата?" - пита вече яна. и се хващам, че и аз я искам.

S

тишина отвън, отвътре музика..

пиано

една жена опитомява бурята,

дълго не помръдва от ръба. после бавно по пътеката надолу вече носи само
дъжд и вятър

събуждане

розови облаци, отразени в гладкото розово море.
мирис на цъфнал орлов нокът, кипарис и водорасли.
звук от пълна тишина
с песен на скорец.

...

картинката е следната: зиги ме праща за вино и хляб, по пътя срещам калина, тя ме мята с колата до магазина и се връща, за да отвори синия ключ, после аз се нося по нанадолнището с в едната ръка хляб, в другата - вино и сядам на бордюра, идва една мацка и сяда и тя и ми обяснява, че напоследък много се е подула и се харесва само като е гола, а като се облече ставала дебела, после, както си говорим, минава един кон по улицата, ей така отчетливо и бавно трак трак трак, поклаща русата си опашка... после отварям виното, сипваме си, калина реже от градината хортензии и прави букет за фернандо и йона, а аз съм легнала на възглавници и си говорим за женски книги и филми..

накрая слизам още по нанадолнището, а то отдавна вече станало тъмно

и минавам покрай синьо лято и те ме гледат как плавно се нося и се шегуват -  а това кога трябваше да го занесеш, ме питат

ми май по светло излязох, само да изхвърля
боклука...

Зиги, Гуцичек, Лиди, Варвара, S

Dreamcatcher from Ziggy Dragnev on Vimeo.

...

мирис на сухо поле и на море, веднага щом излезеш от къщата

нашият 15-ти септември

с крокодил:)

Лиди

засвири по бреговете.. яна затанцува и запя..

така е хубаво и могъщо морето, когато е чисто
от въшки..

Вени

хайде утре да погребем - каза вчера. с тъга нададох ухо да чуя какво ще погребваме, но тя продължи в неочаквана за мен посока - с каяци по велека. готово, ухилих се. нищо, че не мога да плувам, утре в утрото ще погребем по реката, нагоре, срещу течението й,

срещу теченията ни..

...

облякла съм прозрачна бяла рокля и седя на плажната библиотека. за тези няколко дни до края на сезона ще отговарям за нея аз. цялата ни къща е пълна с приятели, селото също. късно си лягам и късно ставам. на изгрева не ходя, защото заливът гъмжи от хора, даже и коли, утъпкали широк черен път досами ръба на скалата.  вечер се събираме всички в лятната кухня на двора, запалваме огън и водим дълги отнесени разговори...

така беше до днес.

вятър засвири в прозорците, небето почерня, морето забушува и всички си тръгнаха.
най-после моето време.

с деца на море:)

"нарисувах ти и две сърца, защото се обичаш"

...

толкова много хора се появиха тези дни около мен... като се събудя сутрин за момент даже си помислям, че някои съм ги сънувала...