нашият 15-ти септември

с крокодил:)

Лиди

засвири по бреговете.. яна затанцува и запя..

така е хубаво и могъщо морето, когато е чисто
от въшки..

Вени

хайде утре да погребем - каза вчера. с тъга нададох ухо да чуя какво ще погребваме, но тя продължи в неочаквана за мен посока - с каяци по велека. готово, ухилих се. нищо, че не мога да плувам, утре в утрото ще погребем по реката, нагоре, срещу течението й,

срещу теченията ни..

...

облякла съм прозрачна бяла рокля и седя на плажната библиотека. за тези няколко дни до края на сезона ще отговарям за нея аз. цялата ни къща е пълна с приятели, селото също. късно си лягам и късно ставам. на изгрева не ходя, защото заливът гъмжи от хора, даже и коли, утъпкали широк черен път досами ръба на скалата.  вечер се събираме всички в лятната кухня на двора, запалваме огън и водим дълги отнесени разговори...

така беше до днес.

вятър засвири в прозорците, небето почерня, морето забушува и всички си тръгнаха.
най-после моето време.

с деца на море:)

"нарисувах ти и две сърца, защото се обичаш"

...

толкова много хора се появиха тези дни около мен... като се събудя сутрин за момент даже си помислям, че някои съм ги сънувала...

L

БумБамБара

BumBamBara from Ziggy Dragnev on Vimeo.

защото съм забравила да складирам тук филмчето, което Зиги направи за петгодишния рожден ден на Яна, ето, слагам го в най-горното чекмедже:)

камбаната

бие дванайсет. щурци и кюстендил. под борове и смокини земята полека започва да изстива...

най-после септември. честита нова година.

...

в кюстендил съм. 6 ч. сутринта, още тъмно навън, но слушам камбаната...
напоследък, изобщо ако заспя, се будя с разтрисане от някаква мисъл.

и Галя, и тя завинаги отлетя.

сНощен хоризонт

при Кармен Манукян бяхме снощи, след полунощ... радостта да чуя наживо поздрава "Добра нощ", който съм слушала милиони пъти, когато бях ученичка и неспокойно и влюбено не можех да заспивам до много, много рано...  след което да се разбъбрим за море и за звуци, и за още наши си мънички хубави нещица... Яна толкова се вълнува през целия ден, че непрекъснато питаше кога ще стане тъмно и вече достатъчно тъмно ли е, за да тръгваме. разбира се, ритуално натуйтуйтуира Кармен веднага, после изведнъж заспа. когато днес сутринта се събуди обаче, не повярва на очите си... очакваше още да сме там.
и се разрева:)

ръката на Кармен:) .. и линк към предаването: Тук

туйтуйровки

татуирана напоследък навсякъде съм. само що се изкъпя и веднага ме чака флумастера с новите й идеи. дори и гостенките не пожалва, добре, че всички сме все още луди деца, както нея.. до снощи само ръцете, но днес и с нашарени крака се събудих..:))

...

сънувах, че сме двете с тануки, аз трябваше някъде да отида и тя ми каза - матилда, качвай се да те закарам, и се метнахме в нейната хубава лодка, и отпрашихме в открито море...

...

от години все отлагах да окача на стената тази деницина рисунка, въпреки, че отдавна е рамкирана. е, вече имам основание. вчера баба щеше да има рожден ден. някакси успях да удържа фронта.. но днес сълзите си текат като река.

...

и си легнах на балкона 
и силует на джакаранда
и между звездите й -
листа
които галят
при докосване
а после
плачат