L

БумБамБара

BumBamBara from Ziggy Dragnev on Vimeo.

защото съм забравила да складирам тук филмчето, което Зиги направи за петгодишния рожден ден на Яна, ето, слагам го в най-горното чекмедже:)

камбаната

бие дванайсет. щурци и кюстендил. под борове и смокини земята полека започва да изстива...

най-после септември. честита нова година.

...

в кюстендил съм. 6 ч. сутринта, още тъмно навън, но слушам камбаната...
напоследък, изобщо ако заспя, се будя с разтрисане от някаква мисъл.

и Галя, и тя завинаги отлетя.

сНощен хоризонт

при Кармен Манукян бяхме снощи, след полунощ... радостта да чуя наживо поздрава "Добра нощ", който съм слушала милиони пъти, когато бях ученичка и неспокойно и влюбено не можех да заспивам до много, много рано...  след което да се разбъбрим за море и за звуци, и за още наши си мънички хубави нещица... Яна толкова се вълнува през целия ден, че непрекъснато питаше кога ще стане тъмно и вече достатъчно тъмно ли е, за да тръгваме. разбира се, ритуално натуйтуйтуира Кармен веднага, после изведнъж заспа. когато днес сутринта се събуди обаче, не повярва на очите си... очакваше още да сме там.
и се разрева:)

ръката на Кармен:) .. и линк към предаването: Тук

туйтуйровки

татуирана напоследък навсякъде съм. само що се изкъпя и веднага ме чака флумастера с новите й идеи. дори и гостенките не пожалва, добре, че всички сме все още луди деца, както нея.. до снощи само ръцете, но днес и с нашарени крака се събудих..:))

...

сънувах, че сме двете с тануки, аз трябваше някъде да отида и тя ми каза - матилда, качвай се да те закарам, и се метнахме в нейната хубава лодка, и отпрашихме в открито море...

...

от години все отлагах да окача на стената тази деницина рисунка, въпреки, че отдавна е рамкирана. е, вече имам основание. вчера баба щеше да има рожден ден. някакси успях да удържа фронта.. но днес сълзите си текат като река.

...

и си легнах на балкона 
и силует на джакаранда
и между звездите й -
листа
които галят
при докосване
а после
плачат

цветче от цикория,

стръкче бял равнец,
малко жълто листо и
розово камъче

букетче
от последния ден на
юли

Гора от акации

имаме под балкона, заплитам очите си в клоните им непрекъснато..
преди десетина дни, обаче,  се удивих - една от тях беше цъфнала пак.

сега я погледнах - изсъхнала е.

....

но
първите знаци на есента са вече тук..

гости

дойдоха ни гости, седнахме на балкона, заговорихме, заваля дъжд, отначало ситно и тихо, после едро и бързо, закапа във виното и в мезето, разговорът обаче не наруши, нито позициите на телата ни, нито и на мислите ни... само косите ни станаха гъсти и набъбнаха и покриха с къдрици целия свят.

копрец и лападец

са ти напукани джуките
дай да ти стопля крачанцата
яж крастувички
сложи копрец и лападец в тенджурата
лобода
маре, слободен си
дуууу
много си сгодна станала, вале
диня и любеница да разрежем за гостете
я ше нги дам да разберат на тех
месечината се кокори


..все думи на баба. плача за нея всеки ден.

бордюр

седим на бордюра и сме в десети клас...

няма барове и няма кръчми. целият ни нощен живот е една дискотека
в младежкия дом.
и един бордюр.

...

толкова дълги са дните напоследък, че на вечерта си мисля за сутринта като за вчера, а вчера е вече толкова отдавна, че се учудвам как е могло това или онова да е било така близо, но да ми е вече на километри, на милиони години, забутано някъде в бъдещето...