понеделник, 15 февруари 2016 г.
...
седнаха на гроба му днес и си спомняха с усмивка какъв див и хубав човек беше, пукнаха бутилки шампанско, приятелите му.. плакаха и се смяха през сълзи, изпиха всичко до дъно и го изпратиха така, както се изпраща любим човек, тръгнал на дълъг нов път...
Кико - любимият ми братовчед. лежеше там като бебето, което помня...
сряда, 10 февруари 2016 г.
:.)(-:
преди седмица плаках неудържимо на едно видео, в което майката на умряло бебче слушаше със слушалки сърчицето му, инплантирано в телцето на друго детенце..
...яна ме накара да й прочета за дивите лебеди, е, не стигнах далече в приказката. аз всъщност никога не съм можела да чета тъжни приказки на глас, а тази ми е една от най...
...приятел си замина внезапно.. няколко дни слушах музиката, която ни завеща и ме е яд, че чак сега я открих с пълна сила..
много ревливо ми е напоследък, всяко дребно нещо може безкрайно да ме натъжи, да ме докара до сълзи... може би причината е в прекалено дългото седене вкъщи заради студ, понякога мързел, сега и болести - не съм излизала навън от седмици..
а всъщност, съвсем скоро предстоят толкова много хубави дни. с нетърпение чакам премиерата на новата книга на любим човек, после премиера на филма на друг любим човек, който в момента здраво работи в съседната стая вкъщи, две пловдивски изложби... но по-напред от всичко е празникът на морския ни катун, който ще събере всичките морски хора накуп и ще разпъне шатри, този път в центъра на софето. замислили сме да сътворим цяла шантава къща от довлечени от морето съкровища заедно с ерна, подготвили сме мои и нейни принтове и картички, също картини, ще нахлупим летните капели на гина, ще имаме книги от тонка, ивко ще дойде с любовните си щъркели, ирина нощем твори за сергията ни бижута от хартия, рада ще донесе рисувани от нея торби... и бар кораба ще е там и още много много прекрасности ще има, дори не искам да се опитвам да си ги представям, за да са ми изненада. шегуваме се, че си трябва и една тава пържена цаца за завършек на цялата композиция... още- вино ще има в изобилие и содените питки на старци разбойници е обещала да омеси хриси...
а, да, получих и картичка от морето вчера. пише ми, че му липсвам и че неможе да чака повече:)
любим байо илия, веднага измисли стих:
"И от септември почвам да сънувам макове,
петите боси, мента за мохито...
Пристигайте с коли, със влакове,
пеша елате – всякак съм навито
и си признавам със сълза в око –
омръзна ми да съм само!"
...
Варварски битак по зарезан
е събитието във фейса :)
...
и вечна памет за Сашо от Пролетарии!
...яна ме накара да й прочета за дивите лебеди, е, не стигнах далече в приказката. аз всъщност никога не съм можела да чета тъжни приказки на глас, а тази ми е една от най...
...приятел си замина внезапно.. няколко дни слушах музиката, която ни завеща и ме е яд, че чак сега я открих с пълна сила..
много ревливо ми е напоследък, всяко дребно нещо може безкрайно да ме натъжи, да ме докара до сълзи... може би причината е в прекалено дългото седене вкъщи заради студ, понякога мързел, сега и болести - не съм излизала навън от седмици..
а всъщност, съвсем скоро предстоят толкова много хубави дни. с нетърпение чакам премиерата на новата книга на любим човек, после премиера на филма на друг любим човек, който в момента здраво работи в съседната стая вкъщи, две пловдивски изложби... но по-напред от всичко е празникът на морския ни катун, който ще събере всичките морски хора накуп и ще разпъне шатри, този път в центъра на софето. замислили сме да сътворим цяла шантава къща от довлечени от морето съкровища заедно с ерна, подготвили сме мои и нейни принтове и картички, също картини, ще нахлупим летните капели на гина, ще имаме книги от тонка, ивко ще дойде с любовните си щъркели, ирина нощем твори за сергията ни бижута от хартия, рада ще донесе рисувани от нея торби... и бар кораба ще е там и още много много прекрасности ще има, дори не искам да се опитвам да си ги представям, за да са ми изненада. шегуваме се, че си трябва и една тава пържена цаца за завършек на цялата композиция... още- вино ще има в изобилие и содените питки на старци разбойници е обещала да омеси хриси...
а, да, получих и картичка от морето вчера. пише ми, че му липсвам и че неможе да чака повече:)
"И от септември почвам да сънувам макове,
петите боси, мента за мохито...
Пристигайте с коли, със влакове,
пеша елате – всякак съм навито
и си признавам със сълза в око –
омръзна ми да съм само!"
...
Варварски битак по зарезан
е събитието във фейса :)
...
и вечна памет за Сашо от Пролетарии!
вторник, 9 февруари 2016 г.
...
казвай бързо какво ще ядеш - питам яна.
защо бързо? - чуди се тя.
тогава го кажи бавно, смея се аз, кажи, какво ще ядеш?
"к а к в о щ е я д е ш" - изговаря бавно тя.
:)
защо бързо? - чуди се тя.
тогава го кажи бавно, смея се аз, кажи, какво ще ядеш?
"к а к в о щ е я д е ш" - изговаря бавно тя.
:)
неделя, 7 февруари 2016 г.
Да търсиш Карла в Лисабон
...Няма по-добър начин да се влюбиш в град от този да търсиш една жена в него. Жена, която си видял за последно преди 20 години, забравил си лицето й, нямаш адрес и телефон, не знаеш нищо за нея. Освен едно име...
...
...
...избирам места, които биха ти стояли добре.
Понякога това е малък площад, изскочил внезапно сред стръмното на улиците. Или място, където всички си определят срещи, например под сянката на Санта Аугуща. Понякога мястото е повече време или краткотрайна конструкция от двете. Един осветен ъгъл на улица за няколко минути, в които ще минеш оттам...
...Аз ще продължавам да търся, а ти никога не се появявай, това е важно.
Из кафенетата на всеки град, където ходя, оставям това писмо на обратната страна на подложките за бира и порто. Оставям знаци, за да не открия една жена, която много бих искал да видя.
...
реших да запазя тук завинаги няколко изречения от тази любима ми история на Г.Г.
понякога се скривам в сенките на нейните цъфтящи майски джакаранди..
...Аз ще продължавам да търся, а ти никога не се появявай, това е важно.
Из кафенетата на всеки град, където ходя, оставям това писмо на обратната страна на подложките за бира и порто. Оставям знаци, за да не открия една жена, която много бих искал да видя.
...
реших да запазя тук завинаги няколко изречения от тази любима ми история на Г.Г.
понякога се скривам в сенките на нейните цъфтящи майски джакаранди..
петък, 5 февруари 2016 г.
...
искам утре пълна тишина и да запиша някои шумове, каза той.
какви шумове? - попитах.
домашни - рече.
бръмчене на хладилник? - предположих..
не - как една ръка гали друга.
какви шумове? - попитах.
домашни - рече.
бръмчене на хладилник? - предположих..
не - как една ръка гали друга.
сряда, 27 януари 2016 г.
сряда, 20 януари 2016 г.
А в цирка ме очакваха
Когато бях на седем години, родителите ми ме заведоха на цирк. Клоуните наистина ме потресоха. Не бях сигурен дали са животни или призраци. Не ми се сториха смешни.
...
Като дете в живота ми имаше двама герои. Всъщност, едната бе героиня, моята баба. Вторият беше клоун.
На другата сутрин, след като ме бяха завели на цирк, срещнах единия от клоуните при фонтана на площада, облечен като предната вечер. Видя ми се съвсем естествено, че е облечен като клоун. Предположих, че винаги носи клоунския си костюм.
Това беше клоунът Пиерино. Не се уплаших от него. Вече долавях, че дълбоко вътре сме сродни души, че аз и той сме едно цяло. Веднага ме привлече липсата на приличие.
...
Винаги съм вярвал в поличбите в живота си. Вероятно поличби съществуват в живота на всеки човек и хората може би просто не ги забелязват. Не спрях Пиерино навярно защото се боях, че е сън или привидение, което ще изчезне веднага щом го заговоря. Във всеки случай нямаше да знам как да се обърна към един клоун. Не върви да кажеш "Ваше клоунско величество" и въпреки това за мен той беше повече от цар. Всичко това бяха само чувства, защото на този етап от живота си още не можех да зная. Години по-късно, хвърлех ли поглед към фонтана, където беше застанал, съзирах аурата на този символ на целия ми живот, как си стоеше там като предвестник на бъдещето ми. Трогнах се от онова, което усетих, от чувството на невероятен оптимизъм, което излъчваше. Като че ли го закриляше небето.
Когато за пръв път започнах да разказвам историята как избягах с цирка, тя беше съвсем скромна. Разказвайки я, всеки път виждах себе си все по-голям, отколкото всъщност бях. В процеса на повествованието стареех с месеци, дори с години. Най-много растеше продължителността на отсъствието ми като беглец от дома. Бе по-скоро един разказ за онова, което ми се искаше да бъде, отколкото за действителната случка. След като години наред разправях бродираната си версия за случилото се, тя вече ми се струваше по-истинска от самата истина. Толкова бях свикнал с преувеличението, че то се бе превърнало в част от спомена ми. ...
...
След училище видях как няколко души от цирка прекосяват Римини и тръгнах подире им. Мисля, че съм бил на около седем или осем години. Всички бяха мили с мен. Бяха като голямо семейство. Не се опитаха да ме накарат да се прибера може би защото не знаеха къде е домът ми.
Ще ми се да съм прекарал месеци с цирка, но по-скоро беше един следобед. По време на това мое посещение като беглец бях забелязан от приятел на семейството, който ме извика и ме повлече дърпащ се към къщи. Ала преди да ме вземе, бях завързал връзки, които щяха да траят през целия ми живот. Бях се обвързал с цирка - поговорих с един клоун и измих една зебра. Колцина могат да се похвалят с подобно нещо? Предполагам, че може да срещнете хора, които са разговаряли с клоуни, макар че не искайте от мен веднага да ви ги посоча. За да откриете някого, който е помагал при къпането на зебра, ще трябва да идете в зоологическата градина. В този особен ден от моя живот хората от цирка ми позволиха да им помагам, докато къпеха една болна зебра, която изглеждаше много тъжна. Казаха ми, че не се чувствала добре, заащото някой й дал парче шоколад.
От тогава насетне у мен остана завинаги усещането какво представлява на пипане една зебра.
...
Клоунът, с когото се запознах, бе първият от многобройните тъжни клоуни, които опознах през живота си. Първият ви клоун е нещо особено...
...
така започва "Аз, Фелини" - една от най-любимите ми книги
...
Като дете в живота ми имаше двама герои. Всъщност, едната бе героиня, моята баба. Вторият беше клоун.
На другата сутрин, след като ме бяха завели на цирк, срещнах единия от клоуните при фонтана на площада, облечен като предната вечер. Видя ми се съвсем естествено, че е облечен като клоун. Предположих, че винаги носи клоунския си костюм.
Това беше клоунът Пиерино. Не се уплаших от него. Вече долавях, че дълбоко вътре сме сродни души, че аз и той сме едно цяло. Веднага ме привлече липсата на приличие.
...
Винаги съм вярвал в поличбите в живота си. Вероятно поличби съществуват в живота на всеки човек и хората може би просто не ги забелязват. Не спрях Пиерино навярно защото се боях, че е сън или привидение, което ще изчезне веднага щом го заговоря. Във всеки случай нямаше да знам как да се обърна към един клоун. Не върви да кажеш "Ваше клоунско величество" и въпреки това за мен той беше повече от цар. Всичко това бяха само чувства, защото на този етап от живота си още не можех да зная. Години по-късно, хвърлех ли поглед към фонтана, където беше застанал, съзирах аурата на този символ на целия ми живот, как си стоеше там като предвестник на бъдещето ми. Трогнах се от онова, което усетих, от чувството на невероятен оптимизъм, което излъчваше. Като че ли го закриляше небето.
Когато за пръв път започнах да разказвам историята как избягах с цирка, тя беше съвсем скромна. Разказвайки я, всеки път виждах себе си все по-голям, отколкото всъщност бях. В процеса на повествованието стареех с месеци, дори с години. Най-много растеше продължителността на отсъствието ми като беглец от дома. Бе по-скоро един разказ за онова, което ми се искаше да бъде, отколкото за действителната случка. След като години наред разправях бродираната си версия за случилото се, тя вече ми се струваше по-истинска от самата истина. Толкова бях свикнал с преувеличението, че то се бе превърнало в част от спомена ми. ...
...
След училище видях как няколко души от цирка прекосяват Римини и тръгнах подире им. Мисля, че съм бил на около седем или осем години. Всички бяха мили с мен. Бяха като голямо семейство. Не се опитаха да ме накарат да се прибера може би защото не знаеха къде е домът ми.
Ще ми се да съм прекарал месеци с цирка, но по-скоро беше един следобед. По време на това мое посещение като беглец бях забелязан от приятел на семейството, който ме извика и ме повлече дърпащ се към къщи. Ала преди да ме вземе, бях завързал връзки, които щяха да траят през целия ми живот. Бях се обвързал с цирка - поговорих с един клоун и измих една зебра. Колцина могат да се похвалят с подобно нещо? Предполагам, че може да срещнете хора, които са разговаряли с клоуни, макар че не искайте от мен веднага да ви ги посоча. За да откриете някого, който е помагал при къпането на зебра, ще трябва да идете в зоологическата градина. В този особен ден от моя живот хората от цирка ми позволиха да им помагам, докато къпеха една болна зебра, която изглеждаше много тъжна. Казаха ми, че не се чувствала добре, заащото някой й дал парче шоколад.
От тогава насетне у мен остана завинаги усещането какво представлява на пипане една зебра.
...
Клоунът, с когото се запознах, бе първият от многобройните тъжни клоуни, които опознах през живота си. Първият ви клоун е нещо особено...
...
така започва "Аз, Фелини" - една от най-любимите ми книги
вторник, 19 януари 2016 г.
...
какъв цвят е почивката
пита яна
не знам, ти кажи
отговарям, приспивайки я
почивката е розова, с кахяво по края
и с голяма усмихната муста,
мамo
пита яна
не знам, ти кажи
отговарям, приспивайки я
почивката е розова, с кахяво по края
и с голяма усмихната муста,
мамo
понеделник, 18 януари 2016 г.
...
Which is your experience? - пита Дейвид.
Your experience are moments on the ground. - отговаря си сам.
нищо общо със CV, бих добавила.
Your experience are moments on the ground. - отговаря си сам.
нищо общо със CV, бих добавила.
събота, 16 януари 2016 г.
Зима в града
събудихме се със сняг, пих кафета, гледах как вали, варих сърмички, гледах как вали, говорихме си с прителка за любовта й, гледах как вали навън, играхме с яна, гледахме как вали, слушах музика и гледах как вали... сега пия вино и гледам как трупа сняг в тъмното...
вторник, 12 януари 2016 г.
...
немога да си обясня какво се случва напоследък. само знам, че има едно неспящо общо съзнание и аз се будя в три всяка нощ и се вливам в него...
събота, 9 януари 2016 г.
Червеният диван
Търпеливо изчаквам човека, който рови в контейнера, да си намери своето. Той приключва с търсенето, обаче не си тръгва, а настойчиво гледа в ръцете ми. Просто боклук, смутолевям, нищо интересно... Но дайте да слагаме в тази чинийка храната на котките, предлага той, виждайки счупената подложка от саксия, която мятам последна в кофата. Не става, отговарям, и аз си го помислих, но е продънена по средата и ще пропуска...
За миг се заглеждам в него - мил млад човек, но дългата брада пречи да определя с точност годините му. Може да е на трийсет, може да е на петдесет..
А ти къде живееш?, го питам. Бездомен съм, отвръща, но аз настоявам - бездомен, виждам, но все пак някъде спиш, няма начин да си нямаш нещо там, нещо твое си, знам ли и аз..
И тогава той изтърсва, ами да, имам, един червен диван от другата страна на реката. каня те на кафе, когато ти се прииска. Просто минаваш реката, после завиваш надясно и търсиш червения диван.
Усмихвам се и благодаря за поканата.
- Ще дойда.
За миг се заглеждам в него - мил млад човек, но дългата брада пречи да определя с точност годините му. Може да е на трийсет, може да е на петдесет..
А ти къде живееш?, го питам. Бездомен съм, отвръща, но аз настоявам - бездомен, виждам, но все пак някъде спиш, няма начин да си нямаш нещо там, нещо твое си, знам ли и аз..
И тогава той изтърсва, ами да, имам, един червен диван от другата страна на реката. каня те на кафе, когато ти се прииска. Просто минаваш реката, после завиваш надясно и търсиш червения диван.
Усмихвам се и благодаря за поканата.
- Ще дойда.
вторник, 29 декември 2015 г.
Мъгла
като в ноев ковчег с цялата къща пътуваме... хора идват, отиват си, носят каквото имат, слагаме на масата, каквото намерим в хладилника... простичка, домашна трапеза... пием, прегръщаме се, говорим, слушаме музика, понякога замлъкваме пред бялото, което ни е обгърнало.
мъгла е навън, а вътре - безвремие... тийнейджъри влизат-излизат, малките са разхвърляли играчките си навсякъде..
пътуваме си така ден след ден - балкон-мачта-кораб... и сякаш сме извън света - нито светлинка не се вижда наоколо, само гъстото бяло море от мъгла между двете години.
мъгла е навън, а вътре - безвремие... тийнейджъри влизат-излизат, малките са разхвърляли играчките си навсякъде..
пътуваме си така ден след ден - балкон-мачта-кораб... и сякаш сме извън света - нито светлинка не се вижда наоколо, само гъстото бяло море от мъгла между двете години.
сряда, 23 декември 2015 г.
Just My Imagination
зима е. сняг и слънце. уж изпитно време, а ние седим на "червеното" целодневно. отвътре се чува "следващият, моля", от нечий прозорец се лее песен на крейнбърис...
не мога да спя напоследък, ставам в четири през нощта, отварям фейса и попадам на други неспящи, от онези далечни времена...
уж е зима, но е пролет, не само навън
неделя, 20 декември 2015 г.
Слънцестоене 4
много хубаво беше Слънцестоенето:) .. но защо никой не ми каза, че съм седнала на "сцената"!?!...:))
Абонамент за:
Публикации (Atom)