Писмото
от
Ерна,
което ме чакаше в големия жълт плик на пристигане в Синеморец... долетяло, почти както в тази нейна, любима ми, картина... обещахме си да си пишем, когато замина, и ето на - първото вече ме беше изпреварило... истинско, хартиено, написано с химикал:)))
...още и другите писма, които получих и изпратих на това море, под всякакви форми.... ще запомня всичките им усещания, терзания, мириси, мисли...
.
после изведнъж земята ме връхлетя и всеки ден беше нова и друга планета за прекосяване и море за целуване...
ходех из високи треви без пътеки, простирах погледи върху бели полета, газех из калните локви...
посрещнах и изгрева премного пъти.
когато бяха при мен, стресиращо нахлувах в стаята на момичетата като ефрейтор и изкомандорвах за събуждане, после правех кафета за всички и с чаши в ръка бяхме неизменните и единствени, гледащи появяването на слънцето луди в пет и половина сутринта.
веднъж обаче се случи нашето място на залива да е заето от нищо не подозиращ момък, който си правеше селфита, тъкмо преди да се покажат първите лъчи... е, не успя добре да смели какво му се случва, когато една върволица жени с кафета излезе от тъмното в нищото и се насочи право към него. изобщо дори неможа да повярва на истинността на събитието, мисля, но за всеки случай побягна като от чума, за да го видим накрая спрял през девет залива в десети, в опит да завърши ритуала си...
...........
още.. дъждове изваляха и бури трещяха такива, каквито не съм виждала никога преди. много от тях изгледах от начало до край. намирахме сутрин кратери от гръм в пътеките, а нощем светкавици светкаха едновременно в петнайсетте ни огромни и страшни прозореца...
... ..а морето беше равно и тихо, нищо не каза, не забушува, не се разлюля, не измъца накриво...
и пясъчните му телефони не се раззвъняха, маковете се наклониха по вятъра, блатните ириси на реката притихваха невидими, тихо съскаха нощем любовните таралежи, мравчените утринни купчинки изникваха из всичките земни пътища, а мъничките им обитатели бавно влачеха света в тънък неспирен керван..
и реката всеки ден имаше своето уникално корито
по плажа препускаше черната колесница...
...
... сред първите бях, когато отвориха Кораба, сама се радвах на тишината и музиката следобед, .. после за Яна стана неотложното място за обедна и вечерна спирка... "къде искаш да отидем - на плажа или на бара?" - "на бара искам, мамо":))...
..........
сутрин овце ни замайваха с клопките си, следобед тревите помахваха, а покрай наклоненото дърво помечтавахме за другите светове и вливахме енергиите си в необятното...
треви, много треви и цветя в онази пролет, и пътеки всякакви - нагорни, надолни, мислени....
орловият нокът ме побъркваше, чак залитах от мирисът му, още липите, лайките, мащерките не престанаха да изпращат писмата си денонощно по въздуха.... така де - получавах писма непрекъснато, нали казах:)... а жабите пееха нощем под прозорците ни.. особено силно по Кваколуние..
.........
.. също - ония гюзлемета, изядени в ранното утро на бордюра под цъфналата липа пред баничарницата, запомням тук завинаги...:)
..
..и първият ми истински Еньовден, с мълчаното му море
ходенето боси в тревата и Павлето в контражур, с високите над главите ни ружи
сенките ни по плажа -нашите и на роклите ни...
...да не забравя и розите, които обичах да прочиствам от прецъфтелите цветове..
и вечерите на бордюра пред Ключ, с нови приятели, стари приятели, непознати...
да, и веселата диня, която разрязахме точно преди да си тръгнат :))
...................
...
.
така се изниза пролетта.
имаше в нея и една щайга ягоди
един житен пост с много цветове
също един Артмосферик фест над гара Бов, от който още дрънчи в главата - камбана, и бас - в сърцето. музиката три дни не спря нито за миг, нощем дори се усилваше...
и историята на Линда там, за любовта и пътешествията на прадядо й Карл Вацулка, но за нея си трябва отделен разказ:)
добавям тук филмчето, което Зиги направи за тях:
Artmospheric Festival 2014 from Ziggy Dragnev on Vimeo.
........ ................. ....................... ..................
лято е . целият ни катун отново е край морето, този път на Варвара. Лени пристига от Писменово, за да се включи в подреждането на изложбата. още с влизането й се споглеждаме хитро и прихваме в див кикот, който не ни напуска чак до последния ден. защото усещаме с всяко косъмче от нахилените си мустаци, че предстои незабравимо приключение...
при Бай Иван сме съседи. вечер прехвърляме през балконите джинови коктейли и сандвичи, сутрин си подаваме кафета. говорим си и се кискаме през цялото време, често през стената, дори без да се гледаме.
после - Еми и Елена се оказват случайно на Делфин, Иво, Румен и Емо - в Синеморец - денонощно окупирали кораба..., Мишо и Ирен пристигат изневиделица точно в нашата къща за гости, а над главите ни се е настанил не някой друг, а любимият на всички лоши деца Дъра-Бъра... смея се под прозорците му вечер и повтарям "дъра-бъра-два-чадъра", както той сам обичаше да ни тормози години наред.... като ни видеше да сядаме на балкона, чевръсто изнасяше малко касетофонче и го слагаше възможно най-близко под нас, после пускаше записа. половин час неговият глас и повтаряне на "дъра-бъра-два-чадъра" с най-различни възможни интонации. като свърши, обръщаше от другата страна. а ние горе се заливахме от смях. и така - години наред с този мил синеморски съсед, докато не открихме обсерваторията на Павле и Тарас.... е, вече няма мърдане от там, поне в близките векове.
опс. отклоних се, но добре записах и тази иостория, че да не я изгубим по пътя:)
та значи - целият катун.... а за капак се появи Бай Илия, и - разгърден и бос, дойде да открие изложбата:)))
...
да сложа и малко повече снимки от Старци Разбойници ли...:)))
.............
мараня и бурно море. гледаме дарданелите от брега...измисляме си безумни истории, после се смеем.. Боря слиза да плува, Лени бере цветя ...
а на плажа на Делфин вдигаме кръвното на местния луд, който си е построил палати на пясъка и е заравнил всичко, сякаш изциклил паркет, пък нашите стъпки изведнъж нарушават целият му невъзможен лукс.. на всичкото отгоре аз седя на кърпата, облечена с дълга рокля, насред големия нагъчкан плаж само с нудист до нудиста:))
...........
продължаваме с Цуцу към Кюстендил. там Гугун ни довежда мили гости и безмалко да изпием запасите от вино в избата на татан. месим хлябове, поливаме градината, берем домати и краставици, краставици, краставици, всеки ден тонове краставици, с които накрая им пълня багажника, че да помогнат поне малко с изяждането...
....
в август баба Цо навърши 87. остана единствена жива от всичките й роднини - връстници. по коледа получи инфаркт, но прескочи трапа, дано ни е жива и здрава още дълго, нашата мила бабинка
.......................
...........
.................
и дойде есента.
пак сме морски. водата е топла, Яна се радва, редуваме плажа и бара.
полета от тръни са заменили зеленото...
дори при рибарите успяваме да се вмъкнем легално и ни глезят по ресторантски
тук някъде слагам и първата среща наживо с Рос, която беше някак съвсем естествено да си организираме не за някое нормално аперитивно време, а за шест и половина сутринта, разбира се:))
също и линк към най-великото теглене на томбола, което съм виждала - главни герои - Яна и Грозданчо: Тук
....
ох, изморих се, но малко остана:))
да кажа сега за децата - Ясен възмъжа и израсна, гласът му мутира и още се стряскам като го чуя по телефона. първото му сако - училищна униформа, беше облечено цели два пъти, след което захвърлено в гардероба, а толкова му отива...
навърши петнайсет, но в суматохата духнаха заедно с Яна с една по-малко свещички
тя пък стана на тли и облече два пъти коледната рокля
...
слагам и тази покривка от кленови листи на моето балконче, което се окичи с огромни букети есенни хризантеми. оказаха се най-лесните цветя за гледане на балкон, даже не мръзнат през зимата.
такава беше годината. прилючи със задругата на писаря и моряка, която ни обедини в последователно четене за архива на слепите хора. докато записвах гласа си, се чувствах като непрекъснато провалящ се радиоводещ, който едвам успява да изговори правилно речта си в ефир. но пък стана хубав подарък, дано са си го харесали:)
....
завършвам с първата прожекция на филма за Гина - на "Златният ритон" в Пловдив - и ухилените ни муцуни след нея
винаги е вълшебно, когато се съберем:)))
